Пловдив на крачка от ЮНЕСКО – не с възрожденските къщи, а с римските си мозайки

Пловдив е на крачка от вписване в ЮНЕСКО с римските мозайки на Филипопол. Експерти от 21 държави ще оценяват изключителната универсална стойност на Епископската базилика.

Пловдив на крачка от ЮНЕСКО - не с възрожденските къщи, а с римските си мозайки

Генералният секретар на ЮНЕСКО от 2009 до 2017 г. Ирина Бокова и президентът на фондация "Америка за България" Нанси Шилър СНИМКА: РАДКО ПАУНОВ Паунът с разперена опашка е символ на безсмъртието – той е една от централните фигури в Епископската базилика. СНИМКА: РАДКО ПАУНОВ Пловдив има нашата пълна подкрепа за ЮНЕСКО, увери кметът на италианския град Аквилея Емануеле Зорино. Бокова ръководеше събитието "Ден на мозайките" в Епископската базилика в Пловдив. СНИМКА: РАДКО ПАУНОВ

Време за четене: 3 мин. 18 май 2026

Десетилетните усилия на Пловдив за влизане в световното културно наследство са близо до успех. Градът кандидатства още през 80-те години със своите възрожденски къщи. Сега обаче римските мозайки ще осигурят признанието от ЮНЕСКО. Тези антични шедьоври скоро ще попаднат под закрилата на световната организация. Епископската базилика на Филипопол е строена през IV век и представлява уникален образец на късноантичното изкуство. Бившият генерален секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова изрази пълна увереност в кандидатурата. Тя подчерта достойнствата на Епископската базилика, Малката базилика и сграда „Ирини“.

Ирина Бокова откри международното събитие „Ден на мозайките“ в Пловдив. Форумът отбеляза пет години от отварянето на Епископската базилика. България чества и 70 години членство в световната организация. Дипломатическият корпус почете събитието с присъствието на посланици от Германия, Италия и Украйна. Нанси Шилър също присъства в качеството си на президент на фондация „Америка за България“. Нейната организация осигури финансовата помощ за проучването и реставрацията на обекта. Без тази подкрепа базиликата нямаше да бъде превърната в модерен музей.

Процедурата за вписване изисква стриктни стъпки през следващата година. България подготвя официално предложение до Комитета за културно наследство. Ирина Бокова обясни целия процес пред медиите.

България трябва да подготви съответното предложение, което да се внесе в Комитета за културно наследство и той да го обсъди.

След внасянето на документите в Пловдив ще пристигне експертна мисия. Специалистите ще изготвят подробен доклад за състоянието на паметниците. Година по-късно Комитетът за световно наследство ще разгледа финалната оценка. Комитетът за световно наследство включва експерти от 21 държави, които оценяват кандидатурите по строги критерии. Те търсят наличието на изключителна универсална стойност в обектите. Това е основният критерий за вписване на всеки паметник в престижния списък.

Това е обект с голяма историческа стойност.

Пловдив е сред най-старите градове в Европа с история над 7000 години. Неговите мозайки заслужават световно внимание според експертите. Културата насърчава интегрирането на обществата в глобализирания свят. Над 200 хиляди посетители са разгледали обекта от неговото официално откриване до момента. Боянската църква и Рилският манастир вече са част от това наследство. Тракийските светилища и римските останки в България формират непрекъснат исторически разказ.

Кметът на италианския град Аквилея Емануеле Зорино посочи архитектурни сходства между двете базилики. Аквилея е построена век по-рано, но споделя общи черти в мозаечното изкуство. В италианския град преобладават изображения на риби като християнски символ. Във Филипопол мозайките показват голямо разнообразие от птици. Паунът с разперена опашка е централна сцена и на двете места. Този образ символизира безсмъртието и възкресението на душата.

Такива обекти носят потенциал и в културен, и в икономически смисъл.

Проф. Елена Кантарева-Дечева ръководи реставрацията на пловдивските мозайки. Над 450 доброволци са участвали в процеса между 2016 и 2020 година. Работата е извършена според най-високите световни стандарти. Археологът Елена Кесякова започва първите проучвания още през 80-те години.

Бях поразена от самите мозайки. Те наистина са образец на късноантичното изкуство.

Мащабът на амвона в базиликата е аналогичен на константинополските образци. Двете мозаечни нива доказват дългата история на паметника. Учените обаче спорят за точната датировка на храма. Елена Кесякова вярва, че сградата е от времето на император Константин Велики. Жени Танкова смята, че храмът е построен през втората половина на IV век. Въпреки тези научни дебати, стойността на цветните пана остава безспорна.

Античните мозайки на Пловдив вече са част от Индикативния списък на ЮНЕСКО като важна подготвителна фаза. Реставрацията е отличен пример за успешно публично-частно партньорство. Темата за официалното внасяне на кандидатурата остава водеща за пловдивската общественост. Местното управление очаква по-силен туристически имидж след финалното решение. Пловдив вече получава пълна подкрепа от международните си партньори по този път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *