Държавата дължи 677 милиона евро на строителните фирми за извършена работа
Държавата бави плащания за 677 милиона евро към строителния сектор, като по-голямата част от сумата е за поддръжка на пътища. Ревизия на финансовото министерство ще установява реалния дефицит и скритите дългове към бизнеса.
Ремонтите на пътищата, за които държавата още не е платила на фирмите, се оценяват на над 580 млн. евро.
Държавата не е изплатила 677,79 милиона евро на строителните компании за вече извършена и приета работа. Основната част от тези задължения са натрупани към фирми, които поддържат пътната инфраструктура в страната. Бившият вече служебен финансов министър Георги Клисурски обяви състоянието на публичните финанси за адекватно. Той направи това изявление по време на изслушване в парламента. Георги Клисурски: Финансите на държавата са стабилни, въпреки работата с удължителен бюджет и нарастващия дефицит.
На следващия ден вицепремиерът Гълъб Донев пое поста на финансов министър и започна мащабна ревизия. Той цели да установи точния размер на скритите неразплатени задължения към частни компании. Тази проверка ще определи реалната дупка в държавния бюджет. Проучване на „24 часа“ потвърждава, че държавата дължи близо 677,79 милиона евро само на строителния бранш. Тези средства са за дейности, които възложителите са приели официално, но плащанията се бавят.
Най-големият дял от дълга е концентриран в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Към 1 април институцията дължи на строителните компании общо 584 182 856 евро. От тази сума 481 858 767 евро са за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Други 98,7 милиона евро са предназначени за изграждане на нови магистрали и пътни отсечки. Едва 3,5 милиона евро са за основни ремонти. Липсата на бюджет бави плащанията по големи инфраструктурни проекти и затруднява дейността на фирмите.
Изпълнителите редовно изпращат сертификати за извършена работа до АПИ за удостоверяване на задачите. Държавата обаче често не признава тези документи или просто забавя преводите без конкретно обяснение. Регионалният министър Иван Шишков започна работа по нови изисквания за конкурсите за пътна поддръжка. Настоящите четиригодишни договори вече изтичат в много области на страната. Служебното правителство установи, че основната част от сумата се натрупва през 2025 и началото на 2026 година. Поне 10 действащи договора са изчерпали напълно своя финансов ресурс преди крайния срок. Отделно съществуват и стари задължения от 168 милиона евро, които са обект на съдебни спорове.
Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) също има неразплатени 13,6 милиона евро. Тези средства са свързани основно с модерницазията на жп мрежата по европейски програми. По общинската инвестиционна програма дълговете възлизат на около 80 милиона евро. Георги Клисурски твърди, че сумата е 75 милиона евро и ще бъде изплатена в кратък срок. Той посочи, че кабинетът „Гюров“ е заварил 460 милиона евро неразплатени средства, които са намалени в последните месеци.
Проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) разкрива, че почти 20% от фирмите в България имат забавени плащания от държавата. Това води до верижна задлъжнялост в цялата икономика. Компаниите започват да бавят плащания към своите подизпълнители и доставчици. Общините често се оказват най-нередовните платци за дейности като строителство и сметосъбиране. Забавените суми се прехвърлят в следващия бюджет и често се увеличават заради наказателни лихви и индексации. Избори: писна ни да спорят за милиарди и пътища! (Обзор) е често срещана реакция в бранша.
Медиен мониторинг от 18.05.2026 г. показва, че темата за държавните просрочия остава изключително актуална. Министерството на финансите в момента търси допълнително дългово финансиране чрез пазарите. Последните аукциони на държавни ценни книжа (ДЦК) показват, че държавата работи с ограничен капацитет. Поскъпването на финансирането и нарастващите нужди на бюджета правят неразплатените задължения критични за фискалната картина. Строителните компании поддържат тезата, че забавянето е необосновано и застрашава тяхната ликвидност. Държавата продължава да обвързва плащанията с административни проверки и наличие на бюджетен ресурс.
