Платихме 3,6 млрд. евро на хора, чиито вноски не стигат за минимални пенсии (Графика)
Държавата е доплатила 3,6 млрд. евро до минимални пенсии между 2020 и 2025 г. Броят на пенсионерите с доплащане достига 802 449.
Автоматичното доплащане до минималната пенсия е струвало 3,6 млрд. евро за периода 2020–2025 г. Това показва статистиката на НОИ. Средно на пенсионер държавата е покривала недостиг от 91,90 евро, или 179,75 лв.
Броят на пенсионерите с доплащане се е увеличил от 661 334 през 2020 г. до 802 449 през 2025 г. Причината е държавното определяне на минималната пенсия. През годините нейният размер няколко пъти е нараствал изпреварващо.
Така разликата между хората с по-високи осигуровки и тези с минимален принос се е свила. Механизмът демотивира осигурените лица, които са внасяли вноски върху по-високи доходи.
Разходът достига рекордни нива
През 2020 г. държавата е доплащала по 23,55 млн. евро месечно. Годишният разход тогава е достигнал 282,61 млн. евро.
Средно на един пенсионер не са достигали 35,61 евро. Общо 661 334 души са получавали лична пенсия под определения минимум. Държавата е покривала разликата автоматично.
Резкият скок идва през 2022 г. Тогава годишната сума достига 643,34 млн. евро. Минималната пенсия за стаж и възраст е увеличена с 26,2%.
От 1 юли 2022 г. тя нараства от 370 лв. на 467 лв. Социалната пенсия за старост се увеличава с рекордните 45,3%.
Размерът ѝ се покачва от 170 лв. на 247 лв. От същата дата държавата въвежда и COVID добавка от 30,68 евро. Тя представлява старите 60 лева.
Само от август 2020 г. до юни 2022 г. са изплатени над 1,5 млрд. евро за COVID добавки. Впоследствие бонусът се актуализира по швейцарското правило.
За три години размерът му достига 41,42 евро. От 1 юли новоотпуснатите пенсии вече не включват тези 30,68 евро. Това става след частични промени, приети от Прогресивна България.
Към август миналата година месечното изплащане на включените в пенсиите COVID добавки е около 46,89 млн. евро.
През октомври 2022 г. е извършено служебно преизчисляване на всички трудови пенсии. То обхваща пенсиите, отпуснати до края на 2021 г.
За база е използван средномесечният осигурителен доход за 2007 г. Той е бил 398,17 лв. Преизчисляването увеличава доходите на по-възрастните пенсионери.
През 2023 г. общият размер на доплащанията достига 720,29 млн. евро. През миналата година сумата вече е рекордните 884,97 млн. евро.
Все повече нови пенсии са минимални
През миналата година 78,6% от новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст са били с минимален размер. През 2020 г. този дял е бил 62,5%.
На 1882 пенсионери не са достигали до 51 цента за минимална пенсия. При 741 529 души недостигът е бил над 15,34 евро.
Друг значителен разход са инвалидните пенсии за общо заболяване. Техният брой нараства от 442 204 през 2020 г. до 484 250 в края на 2025 г.
Новоотпуснатите инвалидни пенсии също се увеличават. През 2020 г. те са 21 634, а през 2025 г. достигат 41 031.
Това е най-динамично растящият дял от пенсионната система. Допълнителен проблем създава превръщането на стажа при тежки условия на труд.
При първа и втора категория труд осигурителният стаж може да бъде по-висок от реално отработеното време. В края на 2025 г. средният превърнат стаж при пенсиите за стаж и възраст е 39 години.
Действителният стаж средно е 35,7 години. При военните и полицаите разликата е още по-голяма. Те имат средно 35,8 години действителен стаж, но държавата зачита 51,9 години след превръщането.
662 071 души получават вдовишка добавка, чийто размер вече е 30%. Средната добавка е 124,80 евро. От получателите 571 061 са вдовици, със среден размер от 130,51 евро.
Над 230 хиляди пенсионери продължават да работят
Над 230 хиляди пенсионери едновременно работят и получават пенсии. За шест години броят им се е увеличил с около 10%.
Всеки четвърти от тях работи в администрацията, медицината или образованието. В бюджетния сектор са работили 48 361 пенсионери през 2020 г.
Миналата година броят им вече достига 59 519. В болниците са заети 7649 пенсионери медицински сестри, акушерки и лаборанти.
Други 4184 пенсионери работят в болнични сфери, а 1460 са заети в хуманното здравеопазване извън болниците. През 2020 г. медицинските сестри и акушерките пенсионери в болниците са били 4352.
В образованието работят малко над 3000 пенсионери. В администрацията са заети 3493 души. Като търговци работят над 10 000 пенсионери, а като охранители около 16 000.
В пътническия и товарния сухопътен транспорт са заети 8130 души. В хотелите и ресторантите работят 6383 пенсионери.
От 1 април 2026 г. НОИ е преизчислил служебно пенсиите на повече от 355 000 пенсионери. Подробности за това преизчисляване са публикувани в материала за работещите след пенсия.
Преизчисляването с допълнително придобит стаж се извършва по два начина. Първият е служебен и не изисква заявление от пенсионера.
При него се зачита само придобитият осигурителен стаж след отпускането или последното преизчисляване. Допълнителният осигурителен доход не се включва.
Вторият начин е чрез заявление. Тогава пенсията може да се преизчисли с допълнителния стаж и доход, ако резултатът е по-благоприятен за пенсионера.
Повече данни за минималните пенсии и регионалните различия има в анализа на пенсионните размери.
