Пламен Димитров: С високи глоби КЗК може да свали цените, вече ядем по-скъпо от Европа
Президентът на КНСБ Пламен Димитров настоява за по-висока минимална заплата, пенсионна реформа и сериозни санкции срещу спекулативните цени.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров призова правителството да не бърза с определянето на минималната заплата за 2027 г. Според него властта трябва да изчака решението на Конституционния съд.
Димитров посочи, че действащият механизъм не е отменен, а само замразен. Той определя минимална заплата от 690,44 евро. Предложението по новата формула достига максимум 672,80 евро.
КНСБ настоява минималната заплата за 2027 г. да не бъде по-ниска от 690,44 евро. Синдикатът призовава държавата да изчака съдебното решение. Тази позиция съвпада и с публикувано официално становище на организацията.
Новият механизъм предвижда използване на няколко показателя. Сред тях са медианната брутна заплата и издръжката на живота. НСИ трябва да изготви методология за официалното измерване на този показател.
По методиката на КНСБ необходимият нетен доход за тричленно семейство достига 1491 евро месечно. За сам човек необходимата чиста заплата е 828 евро. Димитров очаква официалните изчисления да бъдат близки до тези стойности.
Синдикатът предлага издръжката на живота да замени средната заплата като база за секторното договаряне. Минималното възнаграждение трябва да остане заплащане за нискоквалифициран труд. То не бива да определя размера на социални плащания и помощи.
Димитров критикува управленската програма на кабинета „Радев“ за липса на цялостна политика по доходите. Според него икономическият растеж не гарантира автоматично по-високи заплати.
Инфлацията намалява реалния ефект от номиналното увеличение на доходите. Най-нискодоходните групи усещат най-силно поскъпването. КНСБ настоява вътрешното потребление да стане водещ фактор за икономическия растеж.
Синдикатът подкрепя мерките срещу сивата икономика и по-доброто събиране на приходите. Одобрява също приоритизирането на капиталовите разходи. Според Димитров индустриалната стратегия се нуждае от конкретни секторни планове.
Той настоява синдикатите да участват при въвеждането на дигитализация и изкуствен интелект. Работниците трябва да бъдат питани за влиянието върху заетостта и натоварването.
По думите му липсва ясна енергийна стратегия. Не са посочени достатъчно гаранции за бъдещото функциониране на холдинг „Марица Изток“. Димитров смята, че достъпната електроенергия е условие за индустриално развитие.
КНСБ настоява за пенсионна реформа с три основни цели. Това са адекватност, финансова устойчивост и ясна връзка между принос и права.
Дискусията за връзката между пенсиите и осигурителните вноски остава важна част от този разговор.
Синдикатът настоява обезщетенията за безработица да достигнат 60% от осигурителния доход. Социалните плащания трябва да използват обективни критерии, включително линията на бедност.
Димитров оцени негативно действията срещу високите цени. Според него сезонно поевтиняване има само при отделни плодове и зеленчуци. Останалите основни храни запазват високите си стойности.
КНСБ определя Комисията за защита на конкуренцията като най-силния инструмент срещу непазарното поведение. Димитров очаква решения по повече от десет производства. Те засягат храни, млечни продукти, лекарства и обществени поръчки.
Според него санкции до 10% от годишния оборот могат да дисциплинират търговците. Програмата „Кошница за грижа“ не може сама да свали цените. Необходима е активна работа на регулаторите и ясна политика по доходите.
Димитров определи реформата в ТЕЛК като належаща. Той предупреди, че ограничаването на плащанията трябва да бъде придружено от програми за заетост.
Пазарът на труда трябва да стане по-включващ за хората с частична нетрудоспособност. Самото намаляване на инвалидните пенсии няма да реши проблема.
Според президента на КНСБ недостигът на работна ръка е по-сериозен проблем от лекия ръст на безработицата. Организацията настоява за запазване на квотите за работници от трети страни. Тя иска и по-строг контрол върху трудовите им права.
Димитров подкрепя национална програма за заселване на хора с българско самосъзнание. Според него тя може да помогне срещу демографската криза.
КНСБ се противопоставя на механичното съкращаване на 10% от администрацията. Преди промени трябва да приключи функционалният анализ на ведомствата. Той трябва да покаже дублираните функции, недостига на хора и прекомерната натовареност.
Синдикатът е готов да участва в разговори за оптимизация. Димитров настоява решенията да се вземат структура по структура. Според него контролът върху храните, пазара и трудовите права не бива да се отслабва.
