Петър Кънев: Бизнесът и държавата говорят на различни езици, но трябва да намерят баланс

Бившият председател на икономическата комисия в Народното събрание Петър Кънев споделя критичен поглед върху отношенията между властта и предприемачите. Според него държавата трябва да осигури спокойна среда и умни политически решения. Основното предизвикателство е намирането на тънката граница между контрола и рекета. Бизнесът очаква от управляващите да не противопоставят икономическия растеж на увеличението на доходите.

От 2020 г. насам България не е разполагала с редовен кабинет, изкарал пълен четиригодишен мандат. Политическата нестабилност се превърна в ежедневие за страната ни. Кънев припомня, че много правителства са идвали на власт с лозунги за борба с корупцията. Въпреки това проблемите остават нерешени в продължение на десетилетия. Той цитира исторически наблюдения върху падането на режимите.

През XX век всички правителства са падали или защото са загубили война, или защото крадат.

Ситуацията с корупцията в страната остава масова и засяга всички нива на обществото. Кънев подчертава, че законите често не се спазват ефективно. Той дава пример с мисълта на Козма Прутков за незадължителността на правилата. Решаването на проблемите с Висшия съдебен съвет и главния прокурор е наложително. Тези реформи обаче не трябва да се отлагат повече.

Строгостта на нашите закони се смекчава от незадължителността на тяхното спазване.

Бизнесът и държавата неизбежно говорят на различни езици. Държавата трябва да се фокусира върху регулаторните режими и правилата на играта. Кънев критикува прекомерното внимание към дребни детайли като касовите апарати на всяка кафемашина. Милен Велчев също призовава за смели реформи, които да оптимизират държавните разходи в настоящата ситуация. Според Кънев управлението на принципа „проба-грешка“ е вредно за икономиката.

Бизнесът е като плашлива птичка – кацне ли, не бива да се гони.

Над 60% от българските мениджъри определят държавните регулации като основна пречка пред развитието на своите предприятия. Данни от Българската стопанска камара потвърждават това усещане за административна тежест. Фирмите често се сблъскват с изисквания за десетки излишни документи. Проверяващите органи често задават абсурдни въпроси за сертификати и такси. Това създава среда, в която малкият бизнес страда от постоянен административен натиск.

Административната реформа е друга критична точка в анализа на Петър Кънев. България поддържа 265 общини и 28 областни структури при постоянно намаляващо население. Това натоварва публичния сектор с излишна бюрокрация. Реформата трябва да започне с пълен анализ на функциите на министерствата и агенциите. Финансовото рязане на разходи с фиксиран процент не е правилното решение. Трябва да се премахнат излишните структури по законов път.

Въпреки трудностите, икономическите прогнози за страната съдържат и позитивни елементи. Прогнозите за 2025 и 2026 година предвиждат икономически растеж от около 3% при забавяща се инфлация. България заема и престижното 18-о място в света по условия за иновативен бизнес. Това показва, че определени сектори успяват да се развиват успешно. Секторът на информационните технологии вече формира над 8% от брутната добавена стойност.

Данъчната политика също е обект на сериозен коментар. Кънев е привърженик на пропорционалното облагане, но при внимателни изчисления за фиска. Той отбелязва, че общото данъчно натоварване в България не е малко. Здравната система е пример за неефективно разходване на публични средства. Лъчезар Богданов допълва темата, като посочва нуждата от спиране на щедростта към определени сектори.

Разходите за здравеопазване са се увеличили десетократно – от 800 милиона до 8 милиарда лева годишно. Населението обаче е намаляло с два милиона души за същия период. Кънев поставя въпроса къде отиват тези огромни суми. Той подчертава, че едни от най-богатите хора в страната са собственици на частни болници. Това поражда съмнения относно справедливостта на модела.

Държавните предприятия често се управляват лошо, което води до искания за приватизация. Кънев обаче смята, че проблемът не е в самата собственост. Държави като Австрия и Франция имат голям и успешен държавен сектор. В България държавният монопол е лош, но частният монопол може да бъде още по-опасен. Нужни са воля и риск от страна на политиците, за да се промени статуквото.