Петър Чобанов: Еврозоната изисква фискална дисциплина и структурни реформи
Подуправителят на БНБ Петър Чобанов подчерта, че членството в еврозоната носи фискални ползи, но изисква запазване на ниския държавен дълг и стабилна данъчна политика.
Петър Чобанов СНИМКА: Георги Палейков
Подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов очерта основните икономически хоризонти пред страната ни. Приемането на единната европейска валута носи значителни възможности, но поставя и сериозни изисквания към публичните финанси. Основното изпитание пред държавата е **запазването на последователно поддържаната фискална дисциплина**. Чобанов изрази своята официална позиция по време на Конференция на високо равнище в Брюксел. Събитието събра гуверньори от нидерландско-белгийската група на 12-13 февруари.
Подуправителят участва в специализиран панел за паричната политика и инфлационните прогнози. Той подчерта, че фискалната стабилност след въвеждането на валутния борд е ключово постижение. То се отразява пряко в **ниското равнище на държавния дълг на страната**.
Запазването на това наследство е от съществено значение, тъй като членството в еврозоната не замества необходимостта от прилагането на разумна национална фискална политика. В същото време, фискалната предвидимост изисква и стабилна данъчна политика. Запазването на сегашната ниска и прозрачна данъчна тежест в България е важно сравнително предимство и ключов фактор за инвестиционните решения, конкурентоспособността и дългосрочния растеж
. Подобни тези за значението на институционалната устойчивост застъпва и управителят на БНБ Димитър Радев в своите анализи.
Според Петър Чобанов новата валутна рамка създава специфични фискални възможности за бюджета. Един от най-големите плюсове е ефективното използване на допълнителното фискално пространство. То се генерира от **по-ниските бюджетни разходи за лихви**. Това е пряко следствие от намалената премия за държавен риск. Подобреният държавен кредитен рейтинг също играе решаваща роля в този процес.
Тези ползи обаче трябва да се използват разумно — най-вече за подкрепа на стимулиращите растежа публични инвестиции и структурните реформи, а не за финансиране на постоянно нарастващи текущи разходи
. Чобанов предупреждава, че членството в еврозоната не е автоматична гаранция за нисък риск. Траен спад в доходността по ценните книжа изисква макроикономическа устойчивост. Институционалното укрепване остава водещ приоритет за българската администрация.
Анализът на подуправителя показва, че опитът на новите членки на съюза е изключително показателен. Първоначалното повишаване на кредитния рейтинг е само първата стъпка от интеграцията. Следващите подобрения зависят от перспективите за растеж и стабилния публичен дълг.
Опитът на последно присъединилите се държави към еврозоната показва, че след първоначалното повишаване на кредитния рейтинг след присъединяването, по-нататъшните подобрения се дължат на благоприятни перспективи за растеж, по-силни институционални рамки и стабилна низходяща тенденция на публичния дълг
. Икономическият и паричен съюз (ИПС) е рамка за дългосрочни резултати. Подобна визия за нуждата от дисциплина споделя и Любомир Каримански в коментарите си относно замяната на лева.
Всъщност, тези предизвикателства са общи за целия ИПС и изискват координирани усилия за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж на еврозоната
