Петър Чобанов: Еврозоната изисква фискална дисциплина и структурни реформи

Подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов очерта основните икономически хоризонти пред страната ни. Приемането на единната европейска валута носи значителни възможности, но поставя и сериозни изисквания към публичните финанси. Основното изпитание пред държавата е **запазването на последователно поддържаната фискална дисциплина**. Чобанов изрази своята официална позиция по време на Конференция на високо равнище в Брюксел. Събитието събра гуверньори от нидерландско-белгийската група на 12-13 февруари.

Подуправителят участва в специализиран панел за паричната политика и инфлационните прогнози. Той подчерта, че фискалната стабилност след въвеждането на валутния борд е ключово постижение. То се отразява пряко в **ниското равнище на държавния дълг на страната**.

Запазването на това наследство е от съществено значение, тъй като членството в еврозоната не замества необходимостта от прилагането на разумна национална фискална политика. В същото време, фискалната предвидимост изисква и стабилна данъчна политика. Запазването на сегашната ниска и прозрачна данъчна тежест в България е важно сравнително предимство и ключов фактор за инвестиционните решения, конкурентоспособността и дългосрочния растеж

. Подобни тези за значението на институционалната устойчивост застъпва и управителят на БНБ Димитър Радев в своите анализи.

Според Петър Чобанов новата валутна рамка създава специфични фискални възможности за бюджета. Един от най-големите плюсове е ефективното използване на допълнителното фискално пространство. То се генерира от **по-ниските бюджетни разходи за лихви**. Това е пряко следствие от намалената премия за държавен риск. Подобреният държавен кредитен рейтинг също играе решаваща роля в този процес.

Тези ползи обаче трябва да се използват разумно — най-вече за подкрепа на стимулиращите растежа публични инвестиции и структурните реформи, а не за финансиране на постоянно нарастващи текущи разходи

. Чобанов предупреждава, че членството в еврозоната не е автоматична гаранция за нисък риск. Траен спад в доходността по ценните книжа изисква макроикономическа устойчивост. Институционалното укрепване остава водещ приоритет за българската администрация.

Анализът на подуправителя показва, че опитът на новите членки на съюза е изключително показателен. Първоначалното повишаване на кредитния рейтинг е само първата стъпка от интеграцията. Следващите подобрения зависят от перспективите за растеж и стабилния публичен дълг.

Опитът на последно присъединилите се държави към еврозоната показва, че след първоначалното повишаване на кредитния рейтинг след присъединяването, по-нататъшните подобрения се дължат на благоприятни перспективи за растеж, по-силни институционални рамки и стабилна низходяща тенденция на публичния дълг

. Икономическият и паричен съюз (ИПС) е рамка за дългосрочни резултати. Подобна визия за нуждата от дисциплина споделя и Любомир Каримански в коментарите си относно замяната на лева.

Необходимите реформи трябва да обхванат няколко критични области за икономиката. Бизнес средата се нуждае от подобрение за привличане на нови капитали. Демографските тенденции налагат по-динамично предлагане на работна ръка на пазара. **Намаляване на високата енергийна интензивност на икономиката** е от съществено значение за предприятията. Тези фактори оказват директен натиск върху националната конкурентоспособност.

Всъщност, тези предизвикателства са общи за целия ИПС и изискват координирани усилия за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж на еврозоната

. Присъединяването на България осигурява **висока степен на предвидимост в сферата на паричната политика**. В условия на геополитическа фрагментираност страната показва своята стратегическа ориентация. Членството в еврозоната е ясен сигнал за европейската интеграция на България.