Парламентът прие на второ четене промените в ДОПК за обмена на данни за криптоактиви

Парламентът прие на второ четене законопроект за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Законопроектът е внесен от Министерския съвет и осигурява на данъчните служители достъп до информация за ползвателите на криптоактиви.

Текстовете бяха одобрени със 149 гласа за, без нито един глас против и 10 въздържали се. Промените въвеждат в националното законодателство изисквания на европейски директиви. Те засягат административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели.

Предвидено е данъчните служби в Европейския съюз и партньорските страни да обменят информация за лицата, които търгуват с криптоактиви. Обменът ще се извършва за целите на данъчното облагане.

Компаниите за криптоактиви трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка. Това изискване е част от европейските правила за административно сътрудничество между данъчните администрации.

Доставчиците на услуги за криптоактиви, регистрирани и лицензирани у нас, ще предоставят данни на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Информацията трябва да се отнася до всеки ползвател на криптоактиви.

Сред изискуемите данни са имената, адресът, датата и мястото на раждане. Доставчиците трябва да посочват още държавата членка или партньорската юрисдикция, в която лицето е местно за данъчни цели. Информацията включва и данъчния номер на ползвателя.

Парламентът прие и на първо четене законопроект за промени в Закона за частната охранителна дейност. Вносител отново е Министерският съвет.

Предложените промени разширяват кръга на лицата, които могат да извършват частна охранителна дейност. Отпада изискването трудовият договор да бъде основен. Така се разширява възможността за допълнителна работа в сектора.

Към категорията на лицата, които трябва да отговарят на изискванията за частна охранителна дейност, се включват управителите на търговски дружества и юридическите лица.

Законопроектът променя и правилата за възлагане на лична охрана. Досега възложител по такъв договор може да бъде физическо лице. Това трябва да е управител или собственик на дружеството.

С предложеното добавяне на юридическо лице ще се обхванат повече ситуации. Дружество ще може да бъде възложител по договор за лична охрана на управител, собственик, служител или друго служебно лице.

Предложението се отнася до случаи, при които срещу охраняваното лице има реална заплаха. Законопроектът отчита и възможността физическото лице да няма финансовата възможност да поеме разходите за лична охрана.

По темата за сигурността парламентът вече разглежда и други законодателни промени. Сред тях са измененията, свързани с правомощията на ГДБОП и съдебния контрол върху прокурорското задържане, за които можете да прочетете в отделен материал.

На първо четене бяха приети и промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. При гласуването 146 депутати подкрепиха текстовете, 18 се въздържаха, а нямаше гласове против.

Причините за измененията са обобщени в четири основни направления. Едното е определянето на органите, които ще прилагат изискванията на новия регламент на Европейския съюз.

Регламентът се отнася до веществата, които нарушават озоновия слой. Законопроектът предвижда и отмяна на два регламента.

Единият регламент засяга флуорсъдържащите парникови газове. Другият е свързан с изменение на директива на Европейския съюз от 2019 година.

Промените предвиждат и ефективна система за контрол и санкции при нарушения. Тя ще се прилага при неизпълнение на задълженията, произтичащи от съответните европейски регламенти.