Народното събрание прие нови правомощия за ГДБОП и съдебен контрол върху прокурорското задържане
Народното събрание прие единодушно промени в Закона за МВР и НПК. ГДБОП получава право да блокира терористично съдържание онлайн, а съдът ще контролира 72-часовите задържания.
Народното събрание прие на първо четене ключови промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Депутатите гласуваха единодушно за текстовете, предложени от Министерския съвет. Новите разпоредби разширяват капацитета на полицията за противодействие на съвременните заплахи. Пакетът от промени цели по-висока ефективност при разследване на трансгранични престъпления.
Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ ще блокира достъпа до терористично съдържание в интернет. ГДБОП вече ще може да издава заповеди за незабавно премахване на незаконни материали онлайн. Служителите ще следят за разпространението на радикални послания в мрежата. Дирекцията трябва да изготвя ежегоден доклад за своята дейност съгласно европейските регламенти. Този отчет ще се публикува на официалната интернет страница на МВР. Документът ще се изпраща до Европейската комисия в срок до 31 март всяка година.
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ се утвърждава като единно звено за контакт. Тя ще обменя информация с компетентните органи на другите държави членки. Целта е предотвратяване и разкриване на тежки международни престъпления. Дейността на полицията ще се основава на принципа на оперативна самостоятелност. Всички действия трябва да съответстват на действащото българско законодателство. Подобни законодателни инициативи често следват Закона за административното регулиране на икономическите дейности в парламентарния дневен ред.
Гранична полиция ще ограничава заплахите от безпилотни летателни апарати в пограничните зони. Промените предвиждат постоянно наблюдение на границата срещу нерегламентирани дронове. Служителите ще извършват специфична охранителна дейност на обществените зони на летищата. Те ще отговарят и за сигурността на летищния периметър. В законопроекта са включени и изменения в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Органите на „Гранична полиция“ ще изискват резервационни данни на пътници от Националното звено. Това ще помогне за разкриване на трафик на хора и нелегална миграция.
Народното събрание прие на второ четене и промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Въвежда се съдебен контрол върху 72-часовото задържане с постановление на прокурор. Обвиняемият или неговият защитник вече могат да обжалват законността на ареста. Жалбата се подава чрез прокурора до съответния първоинстанционен съд. Прокурорът е длъжен да изпрати материалите по делото незабавно. Съдът разглежда искането в открито заседание с участието на всички страни. Определението на съда се обявява веднага и подлежи на незабавно изпълнение. Решението може да се протестира пред въззивен съд в тридневен срок.
Компетентните органи вече са длъжни да уведомяват заподозрените за техните основни права. Лицата трябва да имат реална възможност да упражнят правото си на адвокат. Осигурява се безплатен устен и писмен превод за чужденци. Заподозрените имат гарантирано право да запазят пълно мълчание пред разследващите. Тези текстове привеждат българското право в съответствие с европейските директиви и съдебната практика.
Депутатите приеха и промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Месечното възнаграждение на депутатите ще се равнява на три средни заплати в обществения сектор. Базата за изчисление ще бъдат данните на НСИ за месец март 2026 година. Заплатите могат да се увеличават съобразно общата политика по доходите в държавния бюджет. Парламентът продължава да регулира и други сектори, подобно на мултифондовия модел в осигуряването през последните месеци.
В рамките на реформата се предвижда създаване на специализирани звена за критични ситуации. Включени са и текстове за мобилно видеонаблюдение на автомобили със специален режим. Тези мерки ще засегнат дейността на Националната служба за охрана. По време на дебатите бяха обсъдени и алтернативни идеи за организация на разследването. От „Възраждане“ предложиха създаване на отделна Главна дирекция „Разследване“. От „Демократична България“ предупредиха за възможни дисбаланси в бюджета след увеличението на заплатите. Реформата цели и подобряване на натоварването на разследващите полицаи в системата.
