Парите за култура: Библиотеки и театри съкращават разходите си с до 10%
Културните институции трябва да планират бюджетите си за 2026 г. с 10% по-малко средства. Финансовият министър Гълъб Донев предвижда структурни промени за свиване на разходите за заплати.
Библиотеки, театри, читалища и други културни институции в страната получиха нови указания за своите бюджети. Те трябва да планират дейността си за 2026 г. с до 10% по-ниско финансиране. Тази мярка идва на фона на заявените структурни промени в бюджетния сектор.
Библиотеки, театри и читалища трябва да планират с 10% по-ниско финансиране за 2026 година. Новината беше съобщена само седмица след важни изявления от финансовото министерство. Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев даде заявка за свиване на разходите за заплати. Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев цели свиване на разходите за заплати чрез структурни промени.
В момента културният сектор е изправен пред сериозни бюджетни ограничения, които тревожат работещите в него. Министерство на културата вече извършва детайлен анализ на финансовото състояние на системата. След приключването му ведомството ще подготви предложения за бъдещото финансиране на сектора.
Според различни източници, указанията към културните институции са категорични. В някои институции указанията предвиждат планиране на бюджети до 90% от миналогодишните средства. Това означава директно орязване на разполагаемия ресурс за дейност и персонал.
От политическа формация „Демократична България“ реагираха остро на тези планове. Те определят действията на правителството като грешни. Представители на формацията заявиха:
по-малкото финансиране не е реформа, а счетоводна мярка „на калпак“, която наказва един от най-ощетените сектори в държавата
Синдикатите и професионалните организации също изразяват притеснение. Съюзът на артистите в България напомня специфичния статут на държавните театри. Те са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Тяхната структура на финансиране зависи силно от годишно утвърждаваните бюджети.
Заплатите в културната сфера остават критично ниски. Те често са по-близки до минималната работна заплата, отколкото до средната за страната. При ограничени средства институциите първо покриват фиксираните си разходи. Това включва плащания за ток, отопление, охрана и минимални възнаграждения. Най-уязвими остават самите културни събития. Достъпът на публиката до изкуство може да бъде сериозно ограничен.
Ситуацията изглежда още по-драстична заради решения от края на миналата година. През декември 2025 г. кабинетът одобри допълнителни 20 милиона лева за държавните културни институти. Тогава аргументът беше осигуряване на устойчивост на сектора. Сегашното ограничаване на разходите контрастира рязко с предходната държавна подкрепа.
Експертите подчертават нуждата от цялостна реформа във финансирането, а не механични съкращения. Синдикатите на административните служители също се противопоставят на линейните орязвания от 10%. Те настояват за реален функционален анализ и диалог преди вземане на окончателни решения. Към момента Министерството на културата не отрича нуждата от промени, но изчаква финализирането на текущия анализ.
