Културният сектор пред колапс: Бюджетни съкращения заплашват библиотеки, театри и музеи

Българската култура е изправена пред нови финансови изпитания в навечерието на националните празници. Библиотеки, театри и читалища получиха официални указания за драстично ограничаване на разходите си. Бюджетите за настоящата година трябва да бъдат съкратени до 90% от миналогодишните нива. Това решение засилва напрежението в сектор, който от години страда от хронично недофинансиране.

Заплатите в културната сфера остават критично ниски и по-близки до минималното възнаграждение за страната. Липсата на адекватно заплащане отблъсква младите специалисти и застрашава приемствеността в институциите. Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“, изрази сериозна загриженост за работещите в бранша.

„Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“

Ситуацията се усложнява от новините за подготвяното фискално затягане в държавния бюджет. Правителството обмисля 10% намаление на разходите за заплати и осигуровки в бюджетния сектор от септември 2026 година. Тези мерки са част от по-широк план за оптимизация на администрацията на фона на бюджетен дефицит.

Доц. д-р Калина Иванова, изп. директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, подчертава недостига на средства. Тя предупреждава, че евентуални съкращения на кадри ще направят работата в библиотеката почти невъзможна. Проблемите със заплащането не са от днес, като в много институции темата „Ние за какво работим?“ става все по-актуална поради замразените доходи.

„Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката.“

Материалната база на културните обекти също е в критично състояние. Покривът на Националната библиотека тече от години, а музейните фондохранилища са морално остарели. Михаела Василева – заместник-директор на РИМ-Благоевград, посочва, че състоянието на много помещения е застинало в миналия век.

„Това особено силно се отнася за фондохранилищата. Това са помещенията, в които се опазва културното богатство на България.“

В Благоевград музеят в момента е затворен за ремонт, което лишава институцията от собствени приходи. Подобни финансови затруднения изпитват и сценичните изкуства в цялата страна. Често се стига до ситуации, в които хотели отказвали да приемат театрални трупи поради неплатени сметки и липса на бюджет.

Творците на свободна практика също се борят за оцеляване. В Русе художникът Николай Колев споделя, че е единственият в града на свободна практика. Младите творци често се насочват към други професии, за да се издържат.

„Всички, които завършват, не знам къде отиват, защото ние в Русе от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години.“

Над 80% от българите не са посетили нито едно културно събитие през последната година. Данните от индекса „Достъп до култура“ показват задълбочаваща се пропаст между града и селото. Янита Танева, основател на „Фабрика за идеи“, подчертава, че успехите на артистите ни зад граница се дължат предимно на тяхната лична упоритост.

„Ако виждаме някъде пробив на българската култура извън България, това се дължи изключително на упоритостта на артистите и на културния сектор.“

От Министерството на културата заявяват, че извършват подробен анализ на състоянието на ведомството. Резултатите от него ще послужат за изготвяне на нови предложения към държавния бюджет.