Изборът на бъдеще: Хуманитарните специалности остават фаворит сред кандидат-студентите
Младите хора в България продължават да залагат на хуманитарни и социални науки, често под влияние на родителите и социалните мрежи, въпреки нуждите на пазара на труда.
Кандидатстудентската кампания в България навлиза в своята най-активна фаза. Хиляди младежи трябва да вземат решение, което ще определи професионалния им път за десетилетия напред. Данните показват, че хуманитарните специалности остават водещ избор за голяма част от тях. Въпреки това много кандидат-студенти не са напълно ориентирани в бъдещето си.
Кариерният консултант Гергана Раковска от Фондация на бизнеса за образованието очертава тревожни тенденции. Според нея семейството играе ключова роля, която невинаги е съобразена с модерната реалност. България заема първо място по влияние на родителите при избора на образование с цели 34%. Проблемът се крие в остарелите представи за професионален успех.
България е на първо място в това, че 34% от младите хора избират професии и образование под влиянието на родителите им. Не, че има нещо лошо родителите да участват в този избор, но родителите пък избират професия по логиката от 90 години, а не в логиката, че тези млади хора ще са активни още около 50 години на пазара на труда.
Освен семейната среда, социалните мрежи се превръщат в основен източник на информация. Младежите често се поддават на повърхностни представи за определени професии, които виждат в платформите. Поколението Z запазва високо доверие в българските университети, но изборът им често е емоционален.
Младите хора избират професии по-скоро по TikTok, а не по реалните ежедневни задължения, които включва, а всъщност икономиките търсят инженери, AI специалисти, производствени специалисти, специалисти в социалните и здравните услуги, специалисти по логистика, транспорта, умни градове.
Статистиката на Министерството на образованието потвърждава доминацията на хуманитарните и социалните науки. Икономиката е най-масовата специалност в страната с близо 27 000 студенти. На второ място се нарежда педагогиката с 16 700 записани. В Софийския университет традиционно най-търсени са правото, психологията и международните отношения. В Икономическия университет във Варна интересът също е насочен към комуникациите и управлението.
Доц. д-р Силвия Благоева, заместник-ректор на Икономически университет – Варна, споделя наблюденията си за последните две кампании.
Най-търсените са дигитални медии, пиар, маркетинг, счетоводство и одит. Това са нашите фаворити за последните две кандидатстудентски кампании.
Въпреки че над 90% от местата по държавна поръчка са запълнени, съществува сериозен дисбаланс. Докато хуманитарните направления са препълнени, техническите и природните науки страдат от липса на интерес. Слабо търсени остават направления като „Математика“, „Физически науки“, „Металургия“ и „Военно дело“. Това се случва в момент, когато завършилите IT специалности получават най-високи заплати според актуалните рейтинги.
Гергана Раковска подчертава, че дори студентите в хуманитарни сфери трябва да се адаптират към технологичния прогрес.
Дори да изучаваш хуманитарна специалност, ти всъщност, рано или късно, за да си конкурентен на пазара на труда, ще трябва да придобиеш технологични умения. Да използваш изкуствени интелект, да използваш роботи, да умееш да използваш технологиите като цяло.
Липсата на информираност е системен проблем за българското образование. Изследванията сочат, че едва 21% от завършилите средно образование са направили информиран избор. В същото време над 70% от младежите искат да продължат обучението си в университет.
Това е един много малък процент, а в същото това изследване показва, че около над 70% от завършващите биха искали да продължат да учат висше образование, което, виждате, това е една четвърт от тези, които всъщност искат да учат, имат идея какво, разбират какво биха искали да учат. И това, както казах е системен проблем на образователното ни система.
Експертите виждат решение в навлизането на мултидисциплинарни специалности, които съчетават различни научни области. Държавата също се опитва да стимулира научната дейност чрез нови програми на МОН за академичен обмен и стипендии за 2026–2027 г. Тези инициативи обхващат както хуманитарни, така и социални направления, целящи да повишат качеството на висшето образование у нас.
