Парадоксът на банкнотите: европейците плащат с карти, но трупат кеш

Картата се доближава до терминала, телефонът издава кратък сигнал и покупката е платена. Все по-често така изглежда ежедневието на европейците. Банкнотите обаче не изчезват. Напротив, хората държат повече евро в наличност от всякога.

В края на 2025 г. в обращение са били 31,3 млрд. евробанкноти. Общата им стойност достига 1,6195 трилиона евро. За една година броят им е нараснал с 2,5%, а стойността им се е увеличила с 2%. Европейската централна банка нарича това явление „парадокс на банкнотите“.

Делът на покупките с карта продължава да расте. В България картовите плащания са нараснали с 18,2% през 2025 г. Това е повече от два пъти над ръста в еврозоната. Стойността им се е увеличила с 22,5% до 49,5 млрд. лв.

Едновременно с това нараства и стойността на кеша. Причината е в двойната роля на банкнотата. Тя служи както за плащане, така и за резерв при извънредни ситуации.

В нормален ден хората използват карта или телефон. При страх от война, бедствия, кибератаки или блокирани банкови системи те отново търсят пари в брой. Така кешът се превръща в застраховка срещу неизвестното.

Тази реакция се прояви особено ясно по време на пандемията. Плащанията в брой намаляха заради ограниченията и опасенията от заразяване. В същото време търсенето на банкноти рязко се увеличи.

До края на 2020 г. количеството евробанкноти в обращение нарасна с над 140 млрд. евро. Това беше с повече от 85 млрд. евро над обичайния ръст преди пандемията. Хората използваха кеша по-рядко, но държаха повече пари у дома.

Подобна реакция последва след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. В Естония, Латвия, Литва, Словакия и Финландия дневното пускане на банкноти нарасна с около 36% над очакваното.

ЕЦБ свързва ръста със страховете от разширяване на войната, прекъсване на електрозахранването и кибератаки. Банкнотите отново бяха възприети предимно като резерв, а не като средство за ежедневни покупки.

Най-нагледният пример дойде на 28 април 2025 г. Тогава големи части от Испания и Португалия останаха без ток. Засегнати бяха повече от 50 млн. души.

В много райони не работеха картови терминали, банкомати, мобилни приложения и онлайн банкови услуги. Плащанията с физически карти в засегнатите испански райони се сринаха с около 41–42%. Онлайн покупките намаляха приблизително с 54%.

Общото потребление през деня се сви с близо една трета. След възстановяването на електрозахранването тегленията от банкомати рязко нараснаха. Домакинствата възстановяваха изхарчените наличности и създаваха нов резерв.

Нидерландия, Австрия и Финландия вече препоръчват кеш за първите 72 часа при извънредна ситуация. Посочваният ориентир е между 70 и 100 евро на човек. Сумата е предназначена за храна, лекарства и гориво, а не за големи спестявания у дома.

В България кешът също не е изгубил значението си. В края на 2024 г. левовите банкноти и монети извън касите на БНБ достигнаха 31,078 млрд. лв. За година стойността им нарасна с 5,5%.

През 2025 г. количеството левове извън банките започна рязко да намалява. Това не означава отказ от плащанията в брой. Основната причина беше подготовката за въвеждането на еврото.

Домакинствата внасяха натрупаните левове по банкови сметки или ги обменяха в евро. През 2025 г. депозитите на домакинствата се увеличиха с около 18,1 млрд. лв. Това представлява ръст от 19,5%.

До 30 юни 2026 г. бяха обменени 29,4 млрд. лв. Те представляват 94,48% от парите в обращение в началото на 2025 г. Извън касите на БНБ оставаха около 1,7 млрд. лв. Централната банка ги обменя без такса и без ограничение във времето.

Към същата дата БНБ беше пуснала нетно евробанкноти и евромонети за 8,8 млрд. евро. Тази стойност не показва колко кеш държат българските домакинства.

Еврото се движи свободно между държавите. Пари, изтеглени в България, могат да бъдат похарчени в Германия, Гърция или Италия. Затова статистиката не показва наличностите по домовете.

Темата има и политическо измерение. Правителството на премиера Румен Радев включи в управленската си програма намерение правото на плащане в брой да бъде гарантирано от конституцията.

Целта е да се защитят икономическата свобода на хората и достъпът до различни платежни средства. Засега това е политически ангажимент, а не внесен проект за конституционна промяна.

Правителството не може самостоятелно да предложи такава поправка. Това могат да направят президентът или поне една четвърт от народните представители.

Конституционната гаранция няма да означава безусловно приемане на банкноти при всякакви обстоятелства. Ще продължат да действат правилата срещу изпирането на пари и данъчните измами.

Подобен текст беше записан в унгарската конституция през 2025 г. Последваха законови промени с изключения за онлайн търговията и автоматизираните устройства.

ЕС също подготвя регламент за статута на евробанкнотите и евромонетите. Целта е да се ограничи практиката търговци предварително да обявяват приемане само на карти.

Кешът и картата не се изключват взаимно. Единият улеснява ежедневието, а другият осигурява резерв при прекъсване на системите. Повече плащания преминават през телефони и терминали, но банкнотите остават част от финансовата сигурност. Подобна тема разглежда и материалът „След 3 години плащаме с невидими пари, но и еврото остава“.