Откриха неизвестно римско светилище на границата край Доспат след иманярски набег

Археолози проучват неизвестно досега римско светилище, разположено точно на държавната граница между България и Гърция край Доспат. Обектът е разкрит след намеса на Гранична полиция и задържане на иманяри.

Откриха неизвестно римско светилище на границата край Доспат след иманярски набег

Обектът е копан от иманяри миналата година, а следи водят и за друг иманярски набег преди около 10 години. СНИМКА: ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ Археологът д-р Николай Бояджиев Археолозите от Смолян потърсили контакт с колегите си от Драма, за да проучат цялостно комплекса с общ проект. СНИМКА: ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

Време за четене: 3 мин. 21 юни 2026

Археолози от Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян разкриха уникално римско светилище. Обектът се намира директно на държавната граница край селата Бръщен и Барутин. Откритието е направено след успешна намеса на служители от Гранична полиция. Те залавят четирима иманяри по време на незаконни изкопни работи на терена. Светилището е функционирало активно в периода от III до първата половина на V век.

Специалистите определят местоположението на обекта като изключително необичайно за региона. Част от храмовата постройка попада в Гърция, а останалата част е на българска територия. Подобно разделение на археологически паметник между две държави се среща изключително рядко. При срутване в миналото част от конструкцията е попаднала в пределите на България.

При срутването каменен надпис се е счупил на две – едната половина е при нас, другата – при тях. Разкопките ни са били само на наша територия, не можем да правим нищо на гръцка земя. На мен не ми е известен археологически обект у нас, който в буквалния смисъл на думата да е върху земи на две държави

Спасителното проучване е проведено под ръководството на археолога д-р Николай Бояджиев. Финансирането е осигурено от Министерството на културата чрез фонда за аварийни изследвания. Екипът е проучил площ от 70 квадратни метра в свещеното пространство. Находките включват фрагменти от оброчни плочки, бронзови монети и части от посветителен надпис. Археолозите са открили доказателства за извършвани ритуални действия и жертвоприношения.

Иманярският набег е станал повод за незабавна реакция на властите. Граничният патрул засича нарушителите между 204-а и 205-а гранична пирамида. При акцията на 24 май 2025 г. са иззети два металотърсача и пет римски монети. Задържаните лица са от градовете Разлог, Огняново и Гоце Делчев. Срещу тях е образувано бързо производство с наложена парична гаранция.

По време на разкопките специалистите откриват следи и от по-стари посегателства върху обекта.

При работата на обекта освен тази иманярска интервенция открихме следи и от друга, която е била преди 10-ина години. Във времето назад е възможно да е имало и други, но не знаем какво е намерено и изнесено от археологическия обект

Три фрагмента от каменен надпис на гръцки език са изпратени за анализ. Те се изследват от гл. ас. Николай Шаранков в Софийския университет. Разчитането на текста ще помогне за точното идентифициране на почитаното божество. Обектът вече е регистриран като археологически паметник с национално значение.

Смолянските археолози си сътрудничат тясно с музея в град Драма, Гърция. Гръцката археоложка Василики Палиуди вече е посетила и огледала граничния обект. Предстои обсъждане на общ проект за цялостно проучване на светилището. Гръцката страна все още не е започнала свои разкопки на терена.

Районът на община Доспат е известен с богатото си културно наследство. Близо до село Барутин се намира мащабният археологически комплекс „Долна Бартина“. Той включва тракийско култово място и старохристиянска базилика. На мястото са открити още рударски пещи и средновековен некропол. Тези структури илюстрират приемствеността между различните епохи и религии.

Покойният археолог Никола Дамянов свързва региона с дейността на епископ Никита от Ремесиана. Смята се, че той е покръстил войнственото племе беси в края на IV век. Никита създава специална азбука и превежда Библията на тракийски език. Проучените гробове в района показват плавната промяна на погребалните ритуали. Археолозите често откриват монети в устата на мъртвите, известни като „Харонов обол“.

Светилището на браздата вероятно е разрушено при налагането на християнството. Към момента археолозите не откриват следи от построена църква върху руините. Обектът ще остане под постоянно наблюдение от страна на Гранична полиция. Предстоят консултации с експерти по епиграфика, антропология и археозоология. Всички открити предмети ще преминат през лабораторна консервация и реставрация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *