Отказваме се от безценни културно-исторически артефакти за останките на цар Самуил

Предаването на останките, идентифицирани като на цар Самуил, предизвика обществена радост. То обаче поставя и сериозни въпроси за доказателствата, културното наследство и договорката между България и Гърция.

Авторката Калина Минчева, която работи в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, определя ситуацията като абсурдна. Според нея общественият разговор се води предимно около зрелищното „връщане“ на мощите.

Тя поставя под съмнение религиозното определение на останките. Минчева отбелязва, че няма спомен цар Самуил да е канонизиран. Тя посочва и липсата на научна публикация с категорично доказателство за идентичността на костите.

Останките са открити през 1965 г. в базиликата „Св. Ахил“. Те са идентифицирани като принадлежащи на българския владетел. Според авторката обаче липсват надпис върху гробницата и надпис върху плащеницата.

Сред посочените белези е златотъкана тъкан с изображения на птици. Някои изследователи ги оприличават на орли. Минчева обаче поставя въпроса дали тези изображения имат сигурна връзка с българската владетелска фамилия.

Друг аргумент е счупена кост. Според разпространеното обяснение тя може да се свърже с конкретна битка. Авторката напомня, че средновековните сражения са били многобройни. Затова счупени кости могли да имат много мъже.

Минчева настоява за допълнителни изследвания на останките. Според нея трябва да се установи тяхната епоха. Тя посочва и възможността за ДНК анализ, който да изясни родовия произход.

Авторката обръща внимание на гробовете на родителите на Самуил. Те се намират в село Герман, край Преспанското езеро. Според нея върху гробовете има кирилски надписи. Минчева смята, че това място заслужава системни археологически проучвания.

Тя предлага да се изследват и руините на крепостта над селото. Според авторката тези проучвания биха допълнили познанията за света на цар Самуил. По думите ѝ подобна работа би имала по-голямо историческо значение.

В отделен план стои въпросът какво България предоставя в замяна. Споразумението предвижда Гърция да получи 48 църковни артефакта. Те произхождат от манастира „Панагия Ейкосифиниса“, манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Серес и Светата митрополия на Серес и Нигрита.

Артефактите са били отнесени в София през 1917 г. Това се е случило по време на Първата световна война. По-късно предметите са били съхранявани в Националния исторически музей на България.

Минчева посочва, че предметите са били прибрани от два манастира. Според нея те са част от българското културно-историческо пространство. Авторката твърди, че част от тях са били показвани в Националния исторически музей.

Предвижда се артефактите да бъдат изложени във Византийския музей в Солун до 5 ноември 2026 г. След това те трябва да бъдат върнати на религиозните институции, от които произхождат.

В замяна България трябва да получи останките, идентифицирани като на цар Самуил. Именно тази размяна поражда най-съществените въпроси според авторката. Тя пита кой е определил точния списък на 48-те предмета.

Минчева настоява да стане ясно какви са артефактите. Тя поставя въпрос и за условията, при които ще бъдат съхранявани. Според нея предварително е трябвало да има комисия, каталог и застраховки.

Авторката пита дали предметите ще се върнат в България след изложбата. Тя настоява да се изясни и точната договорка между двете държави. Според нея културните ценности не бива да напускат страната без публична информация.

Темата за останките вече е обсъждана и в контекста на мястото, където е починал владетелят. Повече подробности има в материала Цар Самуил, както е известно, не умира в днешните български земи.

За Минчева патриотизмът включва и опазването на културно-историческото наследство. Тя поставя въпроса защо България се разделя с ценни артефакти. Според нея обществото трябва да знае каква е реалната цена на това решение.