От периферията на ЕС до важен кръстопът – Средният коридор прави България свързващо звено между Европа и Азия
Средният коридор може да превърне България във важна транспортна връзка между Европа и Азия чрез Черно море, железниците и пристанищата.
България може да получи по-значима роля в търговията между Европа и Азия чрез развитието на Средния коридор. Жп връзката Ямбол–Елхово–Лесово–турска граница, пристанищата във Варна и Бургас и инициативата Sea2Sea са сред ключовите проекти.
Темата влезе в европейския дневен ред след речта на Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС. Преди дни в Страсбург председателката на ЕК представи планове за маршрут, който ще свърже Южен Кавказ и Централна Азия с европейския пазар.
Средният коридор е мрежа от железопътен, морски и автомобилен транспорт с дължина около 6500 километра. Той започва от Китай, преминава през Казахстан и Каспийско море, а след това продължава през Азербайджан и Грузия.
Маршрутът достига до Черно море. Оттам товарите могат да продължат към европейските пазари, включително чрез морски връзки с България и Румъния. Коридорът е известен и като Транскаспийски международен транспортен маршрут.
За разлика от традиционния северен маршрут между Китай и Европа, Средният коридор заобикаля Русия. Идеята не е нова, но геополитическото ѝ значение се засили след началото на войната в Украйна.
Европа търси алтернативни маршрути за търговията си с Азия. По Средния коридор обаче остават инфраструктурни ограничения. Част от държавите по трасето все още разполагат с недостатъчно развита транспортна мрежа.
Предизвикателство представляват и ограниченият капацитет, както и претоварването при преминаването на Каспийско море. Затова бъдещото развитие на маршрута зависи от инвестиции, координация и подобряване на транспортните връзки.
България може да се превърне във вход към европейската транспортна мрежа през Черно море. За целта е необходимо пристанищата, железниците и връзките с останалата част от ЕС да бъдат развити като единна система.
В управленската програма на кабинета “Радев” до 2030 г. е предвидено изграждането на жп връзката Ямбол–Елхово–Лесово–турска граница. Проектът е посочен като част от Средния коридор.
Предвижда се и мултимодална свързаност между Егейско море, Черно море и Дунав. Тя трябва да се развие чрез надграждане на Sea2Sea и инфраструктурни проекти между България, Гърция и Румъния.
На 14 и 15 септември 2026 г. в София се е срещнала работна група за развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут. Участниците са обсъдили представянето на трасето и развитието на контейнерния транспорт.
Чрез Global Gateway Европейската комисия цели да привлече до 12 млрд. евро публични и частни инвестиции за Средния коридор. Планът предвижда диверсифициране на маршрутите, утрояване на търговските потоци и съкращаване на времето за транзит на товари до 2030 г.
Фон дер Лайен обяви и регионална среща за свързаност с българския премиер Румен Радев. Тя ще се състои през 2027 г. Европейската комисия представя срещата като част от усилията за превръщане на новия маршрут в работеща транспортна мрежа.
След речта на германката Радев определи споменаването на България като знак за ролята на страната в европейската политика:
“България нито е в периферията, нито е в изолация”
Той допълни:
“България е в центъра на политическия разговор за икономическата перспектива и устойчивост на Европа. И то не като наблюдател, а като държава, която генерира решения със стратегическа стойност за бъдещето на Европа”.
По думите му предстоящата среща показва доверие към българското правителство заради политическата воля и инициативността му. Той посочи, че страната може да превърне географското си положение в стратегическо предимство.
Президентът Илияна Йотова също определи българския акцент в речта като важен:
“Няма как да не се гордея като българка от това, което чух. Държавата ни беше спомената в изключително положителен контекст. Това е голям геоикономически пробив на България”.
Развитието на коридора поставя България в пресечната точка на европейските, черноморските и азиатските транспортни връзки. В този контекст инфраструктурните проекти ще определят дали страната ще използва пълноценно новата си роля. Повече за европейските приоритети на Фон дер Лайен можете да прочетете в материала „Фон дер Лайен: Съдбата на Европа е в ръцете на европейците“.
