От лев към евро: България през 2025 г. – година на решения и съмнения
2025 година беше ключова за България, затвърждавайки мястото ѝ като 21-ви член на еврозоната. Въпреки политическите спорове, обществените дебати и опасенията от поскъпване, пътят към еврото е необратим.
Снимка: БТА
2025 година беше ключова за България по пътя към еврозоната. Страната премина през динамични събития, политически спорове и обществени дебати. Въпреки първоначалните колебания, България затвърди мястото си като 21-ви член на еврозоната.
Началото на годината бе белязано от несигурност. Кабинетът „Желязков“ първоначално отложи искането за конвергентни доклади. Причината беше завишена инфлация с едва 0,1 процентни пункта.
През цялата година „Възраждане“ оглавиха протести срещу въвеждането на еврото. Техни акции, включително хвърляне на червена боя към сградата на Европейската комисия, доведоха до сблъсъци. Лидерът на партията, Костадин Костадинов, настояваше за референдум.
„Това е гордост да си запазим лева в България.“
„Днес ние сме тук, за да възстановим демокрацията в България. Най-разумното, което може да направи българското правителство, е да допусне референдум за членството на България е еврозоната.“
Към края на февруари обаче, нови данни за инфлацията отвориха вратата към еврозоната. Премиерът Росен Желязков обяви, че референтната стойност за ценова стабилност е покрита.
„Референтната стойност за критерия „ценова стабилност“, изчислен на 2,6%, покрива инфлацията в Република България с данните към януари на настоящата година.“
Президентът Румен Радев изрази загриженост за покупателната способност на хората. Той настоя за конкретни мерки и призова за национален консенсус. На Деня на Европа той изненадващо поиска референдум за еврото.
„Трябва да се осъзнава много ясно, че притесненията на голяма част от българите за въвеждането на еврото са реални и те не могат да бъдат високомерно подминавани.“
Искането за референдум беше отхвърлено от председателя на парламента Наталия Киселова. Тя го определи като недопустимо. Президентът сезира Конституционния съд, но това не спря процеса към еврото.
На 4 юни Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха твърдо „Да“. Конвергентните доклади потвърдиха, че България е изпълнила всички критерии. Страната ще стане 21-вият член на еврозоната. Еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис подчерта ползите.
„Днешното съобщение е кулминацията на петгодишен процес. Еврото ще донесе осезаеми ползи за българските граждани и предприятия: стабилни цени, по-ниски трансакционни разходи, защитени спестявания, повече инвестиции и ръст в търговията.“
Въпреки това, ЕК препоръча постоянен мониторинг на цените. Държавата обеща строга борба със спекулата. Председателят на КЗК Росен Карадимов заяви, че институциите ще действат решително.
„Когато тези пет пръста се съберат в едно, това става юмрук, колеги. Това става юмрук. И никого не плашим. Не нарушаваме принципите на пазарната икономика.“
На 8 юли Брюксел и Страсбург официално потвърдиха присъединяването на България. Курсът беше фиксиран на 1,95583 лева за едно евро. Финансовият министър Теменужка Петкова наблегна на предстоящата работа.
„От утре ни чака много работа – работа по въвеждане на еврото, от това да обясняваме на българските граждани какво ни предстои, да обясняваме за ползите от еврозоната.“
Подготовката за въвеждане на еврото включваше двойно обозначаване на цените. Кристин Лагард, Кристалина Георгиева и Димитър Радев подкрепиха българския път. Лагард подчерта, че еврото носи добавена стойност и богатство.
„Това е огромна стъпка, която извървяхте. Онези, които продължават да се интегрират активно в еврозоната, печелят допълнително 10% богатство.“
„На 1 януари 2026 г. сърцето ми ще бие с вас, България. Не само защото на този ден имам рожден ден и ще навърша 70 години. Ще си купя българско вино и ще вдигна наздравица.“
ЕЦБ изчисли, че средният и малък бизнес ще спестят около 1 милиард евро годишно от превалутиране. Тези средства могат да бъдат инвестирани в растеж. Премиерът Росен Желязков обобщи значението на еврото.
„Еврото не е просто парична единица – това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа.“
В края на годината темата за референдума отново излезе на дневен ред. Конституционният съд реши, че Наталия Киселова неправомерно е отхвърлила искането на президента. Въпреки това парламентът отново отхвърли искането. Брюксел потвърди, че пътят към еврозоната е необратим.
„Както на 13 май, така и на 1 ноември считам, че съм постъпила правилно.“
„Решението на Конституционния съд е победа на правото над произвола на политическата класа.“
Въпреки общото усещане за поскъпване и опасенията от измами, особено сред възрастните, подготовката за еврото продължи. В село Бъдеще хората са разделени, но приемат неизбежното.
„Дали ще е евро или лева няма никакво значение.“
„Надяваме се да е по-добре, сега, какво да ви кажа. Човек живее с надежда.“
„Мисля, че това ще бъде едно затруднение за българския народ.“
Кметът на село Бъдеще, Иванка Иванова, потвърди страховете от поскъпване и измами.
„Хората от това се страхуват – от поскъпване, от измами, вече непрекъснато се говори, поскъпване има, определено.“
Собственикът на магазин Виолета се притеснява от лъжи спрямо възрастни хора. Тя вече е инвестирала 400 лева за нов софтуер.
„Притесняват се, че хората ще ги лъжат заради еврото, повечето са възрастни.“
През декември 2025 г. започна първоначалното зареждане на търговски банки с евро. Разпределят се и стартови комплекти евромонети за бизнеса и гражданите. На 25 декември МВР публикува превантивни съвети срещу измами. От 1 януари 2026 г. връщането на суми в брой ще е само в евро, а периодът на двойно обращение ще е един месец. Фиксираният курс остава 1,95583 лв. за 1 евро, с двойно обозначаване на цените до края на 2026 г. Координационният съвет активно следи за практическата подготовка.
