От 1 септември до 30 ноември 2026 г.: Време е да изберем как да инвестират парите ни за втора пенсия

От 1 септември до 30 ноември 2026 г. българите, които се осигуряват за втора пенсия, ще имат възможност да избират колко риск да поемат при инвестирането на парите си. Това е ключов етап от въвеждането на мултифондовете във втория и третия пенсионен стълб.

Изборът е между три варианта – динамичен, балансиран и консервативен подфонд. От 1 януари 2027 г. пенсионните дружества са длъжни да предложат три различни подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Преди това обаче предстои важен срок, през който осигурените ще могат да заявят предпочитанията си.

Между 1 септември и 30 ноември 2026 г. осигурените лица ще могат да подадат заявление до дружеството, което управлява техния универсален пенсионен фонд. Този избор важи само за хората, които не са съгласни със служебното разпределение. Според него всички до 50-годишна възраст автоматично ще се осигуряват в динамичен фонд, хората от 50 до 62 години – в балансиран, а тези непосредствено преди пенсия – в консервативен. Последните нямат право на избор.

Новите правила са част от по-мащабна реформа, свързана с въвеждането на мултифондовете във втория и третия пенсионен стълб. Комисията за финансов надзор е прегледала общо 30 подзаконови нормативни акта и е подготвила необходимите наредби за функционирането на системата.

Промяната засяга както периода на натрупване по индивидуалните партиди, така и момента на започване на изплащането. Идеята е по-младите хора, на които им остават десетилетия до пенсиониране, да могат да избират фонд с по-активна инвестиционна политика и потенциал за по-висока доходност. Заедно с това те трябва да приемат и по-големите колебания в стойността на инвестициите.

Балансираният подфонд ще предлага средно ниво на риск и сигурност. Консервативният подфонд ще бъде насочен към хората, които наближават пенсионна възраст, като за тях запазването на вече натрупаните средства е по-важно от преследването на по-висока печалба.

Променя се и начинът, по който пенсионните дружества ще получават част от таксите си. Таксите ще бъдат обвързани с постигнатата доходност. Подобен подход вече се прилага при доброволните пенсионни фондове. Целта е дружествата да бъдат стимулирани да управляват парите по-активно и ефективно, вместо възнаграждението им да зависи предимно от размера на събраните вноски и управляваните активи.

Предвиждат се и по-сериозни гаранции за осигурените лица. В периода на натрупване ще продължи защитата на осигурителните вноски. При започване на плащанията трябва да бъде гарантиран и първоначалният размер на пенсията, изчислен според направените вноски и натрупаната доходност.

Заради тези задължения капиталовите изиквания към пенсионноосигурителните дружества ще бъдат повишени. Те ще трябва да разполагат с повече собствени средства, с които да покриват поетите гаранции към осигурените.

Предстои пенсионните дружества да обяснят подробно как ще се разпределят средствата между различните подфондове, какви инвестиции ще прави всеки от тях и как човек ще може да променя избора си. Осигурените, които не знаят в кой универсален пенсионен фонд постъпват вноските им, могат да направят справка чрез електронния портал на Националната агенция за приходите.

КФН препоръчва информация да се търси от самите пенсионноосигурителни дружества и от техните оторизирани посредници. За тях съществуват изисквания за професионални знания и квалификация. Най-важното за осигурените е да не избират фонд само според обещанието за по-висока доходност. Значение имат възрастта, оставащите години до пенсиониране и готовността да се понесат временни загуби при спад на финансовите пазари.