Опашки пред БНБ за новата сребърна монета „Преображенски манастир“
БНБ пусна в обращение нова сребърна колекционерска монета „Преображенски манастир“ с номинал 10 евро. Пред централната банка се извиха опашки, а тиражът е ограничен до 5000 броя.
Българската народна банка пусна в обращение нова сребърна колекционерска монета. Тя е посветена на „Преображенския манастир“ и е част от серията „Български църкви и манастири“. Още преди 9:00 часа тази сутрин пред централата на БНБ се изви голяма опашка. Десетки граждани чакаха с часове, за да се сдобият с ценния екземпляр.
Номиналната стойност на новата монета е 10 евро. БНБ пусна емисията официално на 3 август 2026 година. Цената на монетата при пускане в обращение е 132 евро или 258,17 лева. Тиражът на ценния метал е ограничен до 5000 броя. Продажбите се извършват на осем каси в град София. Четири от тях се намират в централната сграда на БНБ. Други четири каси обслужват клиенти в Касовия център на банката.
Българската народна банка изпълнява мащабна монетна програма през настоящата година. До края на работния ден на 3 август монетата ще бъде предоставена на шест търговски банки. Това са „Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Тексим Банк“ АД. Списъкът включва още „Токуда Банк“ АД, „Общинска банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. „Монетен двор“ ЕАД също ще предлага емисията за продажба. Всеки клиент може да закупи само по 1 монета от касите на БНБ. Правилото важи дори при покупка от името на друго лице.
Дизайнът на монетата е изключително детайлен. На лицевата страна е изобразено „Колелото на живота“. Този прочут стенопис е дело на майстор Захарий Зограф. В полукръг е изписан надписът „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“. Виждат се още годината на емисията „2026“ и номиналът от „10 ЕВРО“. Обратната страна показва целия манастирски комплекс. Вляво е поставен орнаментиран кръст, обграден от надпис „ПРЕОБРАЖЕНСКИ МАНАСТИР“.
Манастирът „Свето Преображение Господне“ е четвъртият по големина в България. Той се намира близо до село Самоводене, на брега на река Янтра. Светата обител е основана по времето на Втората българска държава. През 1360 г. тя получава своята автономност. Царица Теодора и синът ѝ цар Иван Шишман даряват средства за неговото благоустрояване. Поради това той е известен като „Шишманов“ манастир. Колекционерска монета за 150 години от Априлското въстание също напомня за славната ни история.
През османското владичество манастирът е разрушаван неколкократно. Възстановяването му започва през 1825 г. от игумена отец Зотик. Главната църква е започната от Димитър Софиянлията. По-късно строежът е завършен от легендарния Уста Кольо Фичето. Стенописите и иконите са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Манастирът е бил важно средище за революционери като Васил Левски и Филип Тотю. През Руско-турската война сградите са служили за военна болница.
През 1991 г. над манастира се срутват огромни скални маси. Част от монашеските килии са напълно унищожени. Храмът обаче остава непокътнат, което се приема за истинско чудо. Разцепената скала стои там и до днес като свидетелство за случилото се.
