Огнян Минчев: Коалицията ПП-ДБ става все по-безперспективна и трудна

Политологът Огнян Минчев прави задълбочен анализ на състоянието на коалицията ПП-ДБ. Според него съюзът между двете формации става все по-безперспективен. През следващите седмици и месеци сътрудничеството им ще се затруднява сериозно. Коалицията ПП-ДБ се описва като механичен сбор от несъвместими елементи. Минчев сравнява интеграцията на двете съставки с опит за смесване на масло и вода.

Политическата йерархия в „Да, България“ (ДБ) винаги е била обект на вътрешни спорове. Членовете на общността притежават високо мнение за своите лични качества. Това прави изграждането на строга вертикална структура почти невъзможно. Ръководството на ДБ често бива коригирано и търпяно „със скърцане на зъби“. Партията се движи напред основно благодарение на индивидуалните преференции на своите личности.

В същото време „Продължаваме Промяната“ претърпя значителна вътрешна трансформация. Първоначално партията заложи на модел на двойно лидерство. Около него се събраха успешни фигури със силно изразено его. Асен Василев обаче прекрати този „облачен“ модел на съществуване. Той наложи класически лидерски проект, базиран на строга дисциплина. Асен Василев залага на лидерски модел и дисциплиниране на партньорите.

ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се „интегрират“ масло и вода.

Василев пенсионира ключови фигури като Кирил Петков и Лена Бориславова. Висшият ешелон на ПП беше попълнен с нови лица, чието основно качество е послушанието. Този подход се пренесе и върху коалиционните партньори от ДБ. Лидерската група на ПП често извиваше ръцете на своите съюзници при подредбата на листите. ДБ бяха третирани като „бедни роднини“ при разпределянето на избираемите места.

Напрежението се засили от факта, че личности от ДБ лесно разместват листите с преференции. На последните избори Божидар Божанов стана едноличен лидер по преференциален вот в коалицията. Това оставя представителите на ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Асен Василев показва, че няма намерение да търпи това състояние дълго. Неговото отношение към кандидатурите на Явор Божанков, Даниел Лорер и Манол Пейков потвърждава този извод.

В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като „втора цигулка“ в оркестъра, особено като се има предвид, че „първата цигулка“ не свири по-добре от теб.

На 23 април Националният съвет на „Да, България“ предложи изход от кризата. Те поискаха официално коалиционно споразумение с ясни правила за вземане на решения. „Да, България“ предлага официално споразумение за ясни правила и интеграция. Ивайло Мирчев подчерта липсата на единна програма по време на предизборната кампания. Сега ПП свиква свой Национален съвет, за да обсъди това предложение.

Идеологическото разминаване също се задълбочава. ДБ се стреми към „десен завой“ и пълноправно членство в семейството на ЕНП. Формацията иска да оглави възстановяващата се „градска десница“. В същото време ПП се позиционира в политическия център, макар риториката им да клони наляво. Идеологическите различия тласкат ПП към левия център, а ДБ – към ЕНП.

Някои анализатори свързват политическата криза и с външни фактори. Можете да прочетете как файловете „Петрохан“ влияят на ПП-ДБ и Румен Радев в текущата ситуация. Асен Василев може да се възползва от кризата в лявото пространство. Той има потенциал да инициира нов лявоцентристки блок под свое ръководство.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.

България навлиза в нова политическа ситуация. Досегашните съюзи губят своя смисъл. Коалицията ПП-ДБ изглежда изчерпана в сегашния си формат. Липсата на удовлетвореност сред партньорите е достатъчно основание за преразглеждане на съвместното съществуване. Двете части на коалицията все повече представляват два различни полюса.