Официалните данни на НСИ потвърждават: Спад на туристите през летния сезон
Данните на НСИ за юни потвърждават спад от 0,5% при чуждите туристи. Германският пазар се е свил с 15% заради липса на чартърни полети.
Националният статистически институт (НСИ) представи официалните данни за развитието на летния туристически сезон в България. Публикуваните в сряда цифри за юни напълно потвърждават предварителните опасения на бранша за слаби резултати. Броят на чуждите туристи през юни намалява с 0,5% спрямо миналата година, което поставя под въпрос очакванията за успешен сезон.
Най-сериозно отражение се наблюдава при туристите от Германия, които традиционно са основен стълб за родното Черноморие. Германският пазар бележи значителен спад от 15% за първия летен месец, показват данните на статистиката. През миналогодишния юни страната ни е била посетена от 57 хиляди германски граждани. През същия период на тази година техният брой е спаднал до едва 48 хиляди души.
Основната причина за този драстичен срив е свързана с транспортната логистика и проблемите с авиопревозвачите. Заради липса на чартъри бяха отменени редовни линии от седем големи германски града до летищата във Варна и Бургас. Отлив на 120 хиляди германски туристи се очаква като краен резултат за целия летен период.
Германските летовници разчитат основно на ранни записвания и цялостни пакетни услуги. Спирането на планираните въздушни връзки автоматично пренасочи тези туристи към конкурентни пазари. Държави като Турция, Египет и Тунис предлагат субсидиран от правителствата въздушен транспорт. Това ги прави по-привлекателни финансово в сравнение с българските курорти през това лято.
Спад се отчита и при гостите от съседна Румъния, които също са ключов фактор за нашия туризъм. Посетителите от северната ни съседка са с 9% по-малко спрямо нивата от 2024 година. Полският пазар показва ръст от 21%, но той не компенсира общия отлив на гости от другите европейски страни. Макар Чехия и Унгария да бележат леко увеличение, то остава крайно недостатъчно за запълване на капацитета.
Тези негативни тенденции доведоха до голям брой празни хотели в най-големите ни морски курорти Слънчев бряг и Златни пясъци. Предварителните прогнози, че войната в Близкия изток ще пренасочи европейците към България, не се оправдаха. Вместо това, туристите търсят дестинации с по-голяма транспортна сигурност и държавна подкрепа за полетите.
България не е единствената държава в региона, която се сблъсква с подобни предизвикателства. Седем държави от Източна Европа поискаха финансова помощ от Европейската комисия заради отлива на туристи това лято. Министрите на туризма от Латвия, Естония, Литва, Полша, Румъния и Словакия се присъединиха към българските си колеги в общо писмо до Брюксел.
В документа се подчертава, че геополитическите сътресения и опасенията за сигурността влияят пряко на туристическия сектор. Това намалява доверието на инвеститорите и затруднява работата на малкия и средния бизнес в граничните региони на Европейския съюз.
Малките и средните предприятия в нашите страни са изправени пред намалено доверие от страна на инвеститорите, повишена оперативна несигурност и ограничен достъп до финансиране в момент, когато сезонните приходи са от решаващо значение за тяхната жизнеспособност през цялата година
Министрите настояват за спешни мерки в рамките на Стратегията на ЕС за устойчив туризъм. Те очакват Европейската комисия да представи конкретни инструменти за подкрепа на източните гранични региони. Според тях сезонните приходи са жизненоважни за оцеляването на предприятията, които осигуряват заетост в тези райони.
