NYT: Активите на „Лукойл“ в България са част от преговорите на САЩ и Русия за Украйна
Разговорите между САЩ и Русия за Украйна включват възможна многомилиардна сделка за международните активи на "Лукойл", сред които е рафинерията в Бургас.
Разговорите между екипа на американския президент Доналд Тръмп и Русия за прекратяване на войната в Украйна са разширени. Според „Ню Йорк таймс“ те вече включват многомилиардна сделка за международните активи на „Лукойл“.
Предложението обхваща петролни находища, рафинерии и бензиностанции на руската енергийна група по света. В портфейла попадат и активите на компанията в България. Сделката ще изисква одобрението на американското правителство и Кремъл.
Сред обсъжданите активи е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. Компанията притежава и дейности в търговията и дистрибуцията на горива. Българските активи включват също мрежа от обекти за продажба на горива.
„Лукойл“ оцени международните си активи на около 20 млрд. долара по-рано тази година. Цената и структурата на евентуалната сделка обаче все още не са ясни.
Според американското издание водещ кандидат е група, включваща Тод Боули. Той е американски милиардер и инвеститор. В групата участват още две компании от Близкия изток.
Ръководителите на тези компании имат делови отношения със семействата на американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Възможният купувач включва и Корпорацията за международно финансиране на развитието на САЩ.
Един от инвеститорите е катарски конгломерат, контролиран от братята Мутаз и Рамез ал Хаят. Те работят с Къшнър и Иванка Тръмп по проект за луксозен курорт в Албания.
Друг участник е фонд от Абу Даби, контролиран от шейх Тахнун бин Зайед ал Нахаян. Чрез свои инвестиции той е свързан с компанията за криптовалути „Уърлд Либърти Файненшъл“.
Компанията е основана от Уиткоф и семейството на Тръмп. Няма данни Уиткоф или Къшнър лично да получат финансова облага от сделката.
Бившият прокурор от Министерството на правосъдието на САЩ и съветник по етичните въпроси Хуей Чън определи ситуацията като проблемна.
Преплитането на лични делови връзки и външна политика е „тревожно“.
Руският президент Владимир Путин е поставил въпроса за сделката на 5 септември. Това е станало по време на срещата му с Уиткоф и Къшнър в Кремъл.
Според източници на „Ню Йорк таймс“ Путин е представил сделката като възможност. Тя би показала на руснаците, че могат да правят бизнес със САЩ.
Американските представители са видели други възможни ползи. Сред тях са подобряване на отношенията с Москва и понижаване на световните цени на енергията.
Рафинериите в Нидерландия, България и Румъния произвеждат дизелово и авиационно гориво. Според публикацията тези продукти са в недостиг от началото на войната в Иран.
Това придава стратегическо значение на трите рафинерии. Недостигът дава допълнителен стимул за сделка, която може да увеличи достъпа до горива.
Паралелно с това България е одобрила премахването на забраната за износ на горива към други държави от Европейския съюз. Забраната беше въведена миналата година заради опасения за вътрешните доставки.
Тя последва американските санкции срещу „Лукойл“. Решението за премахването ѝ е свързано с дейността на рафинерията в България.
По-рано предварителната договореност за продажба на активите на американската инвестиционна група „Карлайл“ остана без окончателно одобрение от Вашингтон.
След забавянето групата около Боули се е превърнала във водещ кандидат. Американското финансово министерство удължи срока на лиценза до 22 октомври.
Лицензът позволява преговори и сключване на условни споразумения за продажбата на международните активи на „Лукойл“.
В България местните дружества не са потвърдили участие в преговорите. Особеният търговски управител Евгени Симеонов заяви през септември, че те нямат информация за продажбата.
Отделен американски лиценз разрешава определени сделки с българските дружества на „Лукойл“ до 29 октомври. Това разрешение се отнася до местните компании, рафинерията и свързаните дейности.
Втората публикация на „Ню Йорк таймс“ представя сделката като част от по-широките дипломатически усилия на администрацията на Тръмп. Изданието посочва, че предложението свързва енергийни активи, бизнес отношения и преговори за Украйна.
Предложението за укрепване на отношенията с Кремъл чрез закупуване на руски енергийни активи е поразително дори за администрация, която редовно смесва лични бизнес интереси с външната политика.
