„Файненшъл таймс“: Сделката за рафинерията на „Лукойл“ в България очаква окончателно одобрение от САЩ

Сделката за прехвърляне на чуждестранния петролен бизнес на „Лукойл“ към американската инвестиционна група Carlyle остава без окончателно одобрение от американските власти. Това съобщава „Файненшъл таймс“, позовавайки се на запознати източници.

Сделката е оценена на около 20 млрд. долара и включва рафинерията на „Лукойл“ в България. В портфейла влизат още румънската „Петротел“ и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ в Нидерландия. Предложената транзакция обхваща дейности в 17 държави.

Според източниците сделката вече е получила разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи. OFAC е част от Министерството на финансите на САЩ. Транзакцията обаче очаква окончателно одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп.

Процедурата продължава близо десет месеца. Решението се разглежда междуведомствено. В процеса участват Съветът за национална сигурност, Държавният департамент и Министерството на енергетиката.

Последното удължаване на американския лиценз за дейността е до 22 октомври 2026 г. Отделно, транзакциите с българските активи на „Лукойл“ са разрешени до 29 октомври 2026 г. Американските власти многократно удължаваха временните лицензи за продължаване на дейността.

От Carlyle заявяват, че приключването на сделката ще позволи по-високо производство на бензин и дизел. Компанията очаква това да облекчи напрежението на световните горивни пазари.

„Има значителен неизползван рафиниращ капацитет в европейските активи на „Лукойл“, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара и да облекчи натиска върху цените на горивата“

Общият капацитет на трите европейски рафинерии достига около 400 000 барела петрол дневно. Румънската „Петротел“ не работи от миналата година. В предприятието започнаха планови ремонтни дейности.

Според източник, запознат с преговорите, сделката може да възстанови допълнителен рафиниращ капацитет. Оценката е между 100 000 и 150 000 барела дневно.

Забавянето съвпада с недостиг на горива, особено на дизел. Сред посочените причини са конфликтът в Близкия изток и украинските атаки срещу руски рафинерии. Това засилва натиска върху цените в САЩ и Европа.

Вашингтон наложи санкции срещу „Лукойл“ през октомври миналата година. Мерките бяха част от натиска върху Москва заради войната в Украйна. Те отделиха международните операции на дружеството от руската компания майка.

САЩ блокираха по-ранен опит на търговската компания Gunvor да придобие активите. През март „Лукойл“ отписа около 20 млрд. долара от стойността на бизнеса. Повече подробности за предишния интерес към сделката са представени в материала за проучването на Carlyle.

Чуждестранният портфейл включва около 3 млрд. барела доказани и вероятни запаси от нефт и газ. Производството достига приблизително 250 000 барела дневно. Според друг източник несигурността около бъдещия собственик ограничава инвестициите в активите.

Сделката привлече допълнително внимание след гласуването на законопроект в Конгреса на САЩ. Текстът на сенатор Линдзи Греъм засилва натиска върху руската енергийна и отбранителна индустрия. Той дава право на президента да налага мита до 100 процента на държави, които купуват руски нефт и газ.

Белият дом и Министерството на финансите на САЩ са отказали коментар. Предложената продажба на международните активи, включително българските, беше представена по-рано като сделка с Carlyle. Това развитие е описано в предишния материал за продажбата.