Нови изследвания разкриват сложната геоложка история на Гранд Каньон

Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) идентифицираха ключови етапи от формирането на Гранд Каньон в Аризона. Изследователите проследиха пътя на река Колорадо чрез прецизен анализ на минерала циркон. Те проучиха фини зрънца в пясъка и частици от пепел от древни вулканични изригвания. Тези научни доказателства разкриват как реката е оформяла региона в продължение на милиони години.

Преди около 6,6 милиона години река Колорадо е започнала да запълва огромна вдлъбнатина в североизточната част на Аризона. Този процес е създал широко и плитко езеро. Водният басейн е достигал широчина от над 150 километра. Учените смятат, че езерото се е намирало на мястото на днешния резерват на племето навахо. Преди 5,6 милиона години водата е преляла през ниска точка на брега. Това събитие е поставило началото на активното издълбаване на Гранд Каньон.

„Учените отдавна спорят как е бил формиран Гранд каньон и нашето проучване допринася за този разговор“, казва геологът Джон Хе от Калифорнийския университета в Лос Анджелис (UCLA).

Геоложката памет на този регион е наистина уникална за науката. Гранд Каньон съхранява следи от над 32% от цялата геоложка история на нашата планета. Най-древните скали в основата на каньона датират от Архейската еона. Тези формации са на възраст над 2,5 милиарда години. Слоевете съдържат и фосили на древни растения и животни от последния един милиард години.

Една от най-големите загадки за изследователите остава „Великото несъответствие“. Липсващите скални слоеве от „Великото несъответствие“ обхващат близо един милиард години история. Учените предполагат, че древни ледници са изтрили тези записи по време на глобална ледена епоха. Подобни мащабни промени в ландшафта често се датират чрез специален космически часовник. Този метод помага за разбирането на древната история на Земята.

Нови данни от 2025 година добавят неочаквани детайли към историята на каньона. Метеоритен удар в Баринджъровия кратер преди 56 000 години е предизвикал масивно свлачище. Това събитие е формирало палеоезеро, което е позволило на дървени плавеи да достигнат до пещерата на Стантън. В пластовете отпреди 505 милиона години пък се откриват следи от трилобити и корали. Те доказват, че районът някога е бил под морското равнище.

Река Колорадо е достигнала до Калифорнийския залив преди около 4,8 милиона години. Тогава тя окончателно се е вляла в морето в северозападната част на Мексико. Международни екипи сравняват тези процеси с образуването на „Гранд Каньона на Атлантика“. Тектоничните сили и мантийните потоци продължават да бъдат обект на интензивни научни изследвания.