Нова ера за кохезията – Брюксел обещава по-малко бюрокрация, но с уловка
Брюксел предлага общи национални и регионални планове за европейските фондове. Реформата обещава по-малко бюрокрация, но поставя въпроса за ролята на местната власт.
Европейският съюз подготвя сериозна промяна в начина, по който финансира своите региони. Бъдещият бюджет обединява различни фондове в общи национални и регионални планове.
Европейската комисия предвижда бюджет от почти 2 трилиона евро за периода 2028-2034 г. От тях 865 млрд. евро са предназначени за националните и регионалните планове на държавите членки.
Около 450 млрд. евро ще подкрепят икономическото, социалното и териториалното сближаване. Най-малко 218 млрд. евро са предвидени за по-слабо развитите региони.
Според Комисията новият дългосрочен бюджет ще събере фондовете в обща стратегия. Кохезионната и селскостопанската политика ще останат в нейния център.
Стратегията ще се изпълнява чрез Национални и регионални партньорски планове. Те ще се разработват и прилагат с участието на Комисията, държавите членки и регионите.
В процеса трябва да се включат местните общности и останалите заинтересовани страни. Именно ролята на местната власт обаче се превръща в основния спор около реформата.
Досега различните европейски фондове имаха собствени програми и правила. Новият модел предвижда значителна част от тях да се слеят в общи планове.
Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен, очаква това да намали бюрокрацията. Според предложението средствата ще могат по-лесно да се пренасочват при кризи.
Критици в Европейския парламент предупреждават за обратен ефект. Според тях решенията може да се преместят от регионите към националните правителства.
Евродепутатите настояват кохезионната политика да запази собствен и защитен бюджет. Те искат и гаранции за реалното участие на местните власти.
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков е съвносител на проекта за регионално финансиране. Той посочва, че предложението задължава участието на кметовете и областните управители.
Това участие трябва да обхване писането и изпълнението на плановете. Новаков се надява разпоредбата да остане в окончателния регламент.
“Надявам се тази разпоредба да остане в регламента до самия му край и след като приключат преговорите”
Според Новаков местните власти познават най-добре специфичните нужди на отделните части от България. Той сравнява възможните приоритети на Монтана и Плевен.
Единият регион може да развива земеделие, а другият да се нуждае от инвестиции в здравеопазването. Различията могат да засягат туризма, инфраструктурата и местната икономика.
Новият модел се предлага при разширяване на европейските приоритети. Кохезионните инвестиции трябва да се съчетаят с отбрана, сигурност и подготовка за кризи.
Новаков вижда възможност за финансиране на тунела под Шипка и автомагистрала “Черно море”. Проектите могат да използват и инструменти за военна мобилност и свързаност.
“Магистрала “Черно море” и тунелът под Шипка са азбучни примери за това какво можеш да построиш с европейско финансиране”
За следващия програмен период България очаква между 22 и 24 млрд. евро европейско финансиране. Средно това означава около 3,5 млрд. евро годишно.
Новаков предупреждава, че България трябва да определи приоритетите си последователно. Той посочва забавянията по Плана за възстановяване като пример за политическа нестабилност.
Според него властите трябва да използват по-активно българите на ключови позиции в Европейския парламент и Комисията. Той определя евродепутатите като национален актив.
По-лесният достъп до европейски средства не трябва да отслабва контрола върху тях. Новаков настоява за сериозен надзор върху разходването на парите.
Кохезионната политика подпомага пътища, железници, болници, училища и други местни проекти. България участва в групата “Приятели на кохезията” заедно с още 15 държави.
Групата настоява за повече средства за кохезия, селско стопанство и рибарство. Новаков отхвърля тезата, че тези средства са прехвърляне от богатите към бедните държави.
Той посочва Дунав мост 2 между Видин и Калафат като пример за общоевропейска полза. Инвестициите в отделни региони подпомагат и европейския единен пазар.
Новаков подчертава, че всички държави печелят от кохезионната политика.
За регионите по Черноморието и Източния фланг е предвидено допълнително авансово финансиране. Размерът му е 20 процента.
Според Новаков войната в Украйна създава икономически последствия за тези райони. Те засягат бизнеса, туризма и имиджа на региона.
В основата на спора стои въпросът как инвестициите ще задържат хората в родните им места. Новаков свързва кохезията с възможността за по-добро бъдеще.
“За мен кохезията е бъдеще. И то бъдеще там, където ти избереш да бъдеш, а не там, където си принуден да живееш, за да изкарваш пари”
