Битката в Брюксел: Бюджетът на ЕС за 2 трилиона евро разделя държавите

Битката за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз навлиза в своята най-решаваща фаза. Министрите по европейските въпроси дискутират в Брюксел финансовите параметри за периода от 2028 до 2034 година. Основната цел на преговарящите е постигането на окончателно споразумение до края на настоящата година. Паралелно с това лидерите на държавите членки провеждат неформална среща на върха в Никозия. Там те обсъждат бъдещия бюджет успоредно с темите за войната в Украйна и Близкия изток. Европейската комисия вече представи официалното си предложение за новия дългосрочен бюджет през юли 2025 година.

Предложената рамка предвижда бюджет в размер на почти 2 трилиона евро за предстоящия седемгодишен период. Държавите в Съюза остават дълбоко разделени на два основни лагера с противопоставящи се финансови интереси. От едната страна е групата на така наречените „нетни платци“. Това са богатите държави като Германия, Нидерландия и скандинавските страни. Те настояват за модернизиране на бюджета и обвързването му с върховенството на закона. Тези страни искат съкращаване на разходите за традиционни политики като земеделие и сближаване за сметка на отбраната.

От другата страна стоят 16 държави, обединени в неформалната група „Приятели на сближаването“. България е активен член на тази коалиция, която подписа обща декларация за защита на финансирането. Те настояват за запазване и дори увеличаване на средствата за селскостопанска политика, кохезия и рибарство. Групата предлага въвеждането на нови собствени ресурси на Съюза за попълване на хазната. Примери за това са по-високи акцизи върху алкохола и цигарите или облагане на хазартните игри. Те подкрепят и вземането на нови заеми по модела на фондовете за възстановяване след пандемията.

Много от тези предложения срещат сериозна съпротива в европейските институции. Вече е ясно, че Европарламентът и Европейската комисия спорят активно за структурата на МФР. Трябва да се отбележи, че Европейският парламент заема още по-амбициозна позиция от Комисията. Евродепутатите настояват бюджетът след 2027 година да достигне 1,27% от брутния национален доход на ЕС. Те искат обслужването на дълговете по NextGenerationEU да остане извън общите бюджетни тавани, за да не тежи на програмите.

Министърът по европейските въпроси на Швеция Джесика Розенкранц изрази позицията на нетните платци:

“Нуждаем се от по-добър, а не от по-голям бюджет. Затова тази сутрин имахме среща с държави, които мислят като нас. Позицията ни е, че бюджетът трябва да бъде модернизиран и да е по-силно обвързан с върховенството на закона. Не може да става дума и за увеличаване на националните вноски”.

В противовес на това, Оана-Силвия Цою, министър на външните работи на Румъния, подчерта нуждите на източните държави:

“Снощи имахме среща на групата “Приятели на сближаването” – 16 държави излязохме с общи предложения за многогодишната финансова рамка. Предложенията са много ясни – трябва ни силен бюджет, за да осъществим амбициите си. Предлагаме увеличаване на бюджета за селскостопанска политика, сближаване и рибарство”.

Богатите държави настояват фокусът на новата рамка да се измести към конкурентоспособността. Те искат Брюксел да има по-голяма роля в директното управление на предоставените средства. Тази позиция беше потвърдена и при посещението на българския премиер Румен Радев в Германия. По време на разговорите германският канцлер посочи отбраната като основен приоритет за бъдещето на Европа. Междувременно ЕК променя ключови параметри в бюджета под натиска на различните политически групи.

Настоящата финансова рамка изтича окончателно в края на следващата година. Председателят на Европейския съвет Антонио Коста напомни за колективната отговорност за постигане на сделка до декември. Без споразумение съществува реален риск от прекъсване на финансирането в началото на 2028 година. Комитетът на регионите също настоява за по-активно участие на местните власти в управлението на проектите. Европейската сметна палата следи процеса изкъсо, за да гарантира финансовата устойчивост на новите механизми. Предстоят интензивни преговори между Съвета и Европейския парламент за финализиране на текстовете.