Нов космически робот на Northrop Grumman ще презарежда сателити в орбита

Космическият робот MRV на Northrop Grumman ще презарежда стари сателити в орбита, удължавайки живота им с осем години и спестявайки милиони долари.

Нов космически робот на Northrop Grumman ще презарежда сателити в орбита
Време за четене: 2 мин. 23 юли 2026

Ракета на компанията „Спейск Екс“ успешно изведе в космоса специализиран робот за обслужване на сателити. Машината е разработена от Northrop Grumman и носи официалното име Mission Robotic Vehicle (MRV). Тя представлява първият търговски робот с механични ръце, проектиран за работа в геосинхронна орбита. Основната цел на мисията е да удължи живота на стари апарати чрез доставка на гориво.

Роботът MRV е с размерите на миниван и разполага с две деветметрови роботизирани ръце за прецизни маневри. Неговата задача е да обслужи три комуникационни спътника на височина от 36 000 километра. За целта машината пренася три отделни модула, наречени Mission Extension Pods (MEP). Всяка от тези клетки е с големината на пералня и разполага със собствен йонен двигател.

Процесът по скачване ще започне след около една година, колкото е необходимото време за достигане на целевата орбита. Роботът ще взима модулите един по един и ще ги прикрепя към клиентските сателити. Всеки от доставените горивни елементи може да удължи активния живот на даден апарат с до осем години. Това спестява милиони долари на телекомуникационните компании, като елиминира нуждата от изстрелване на нови скъпи машини.

Оператори като австралийската Optus и люксембургската SES вече са резервирали услугите на Northrop Grumman. Самият робот MRV е проектиран да изпълнява мисията си в продължение на повече от десетилетие. Освен презареждане с гориво, бъдещите поколения роботи вероятно ще могат да извършват сложни ремонти или цялостно преместване на остарели апарати. Подобни технологии са ключови за справяне с нарастващия трафик в земната орбита.

В момента над планетата летят над 15 000 действащи сателита и около 4 000 нефункциониращи машини. Общият брой на изкуствените обекти в космоса се допълва от десетки хиляди останки от стара апаратура. Наличието на толкова много отломки създава сериозна опасност от сблъсъци. Внедряването на автономно управление на сателити в орбита е едно от решенията за избягване на инциденти.

Проблемите с височината засягат дори научни мисии като орбиталния телескоп „Суифт“ на НАСА. Поради повишена слънчева активност, изстреляният през 2004 г. апарат е започнал да губи височина. Агенцията е инвестирала 30 милиона долара в компанията Katalyst за спасителна операция. Техният апарат Link трябва да върне телескопа на оригиналната му позиция от 600 километра. Тази мисия на НАСА за спасяване на телескопа е от критично значение за изследването на космическите експлозии.

На подобна ниска орбита продължава да лети и първият български изкуствен спътник „Интеркосмос 22“. Известен още като „България 1300“, той е изстрелян през 1981 година. Въпреки че апаратът не изпраща научни данни от десетилетия, неговите соларни панели все още работят. Българският спътник продължава да обикаля Земята по 14 пъти на ден, напомняйки за дългата история на космическата логистика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *