Ниското ниво на Дунав разкри базите на Константиновия мост край с. Гиген
Ниското ниво на Дунав позволи на екип на РИМ – Плевен да документира базите на Константиновия мост край с. Гиген. Учените откриват нови конструктивни елементи на съоръжението от IV век.
Учени от Регионалния исторически музей – Плевен документират базите на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус, сегашното село Гиген. Падналите води на река Дунав позволиха на изследователите да заснемат останките, които при нормални условия са труднозабележими и остават под нивото на водната повърхност.
Ниските водни нива създадоха уникални условия за провеждане на изследвания, които иначе биха били много по-трудни или изобщо невъзможни. Екипът на РИМ – Плевен извършва по-прецизно документиране на видимите основи, проследяване на трасето на моста и допълване на информацията от предишни проучвания. Учените откриват и неизвестни досега конструктивни елементи, които изясняват детайли от начина, по който е бил изграден мостът.
Според данни от проучванията, Константиновият мост е бил с обща дължина около 2,5 километра, ширина близо 6 метра и височина на въздушния стълб над водата около 10 метра. Съоръжението е най-дългото мостово съоръжение, строено някога през река Дунав.
Мостът е построен в началото на IV век и е официално открит на 5 юли 328 г. от император Константин I. Той е свързвал древния Улпия Ескус – днешното село Гиген в България, със Сукидава – днешния квартал Челей на град Корабия, Румъния. Изграждането му е демонстрация на изключителните възможности на римската инженерна школа и на стремежа на Константин Велики да укрепи северната граница на империята.
Смята се, че мостът е бил разрушен около 367 г., което означава, че е просъществувал едва около четири десетилетия. Различни хипотези дават свои обяснения за неговия край. Някои твърдят, че е разрушен през 355 г. по време на варварско нашествие. Според други дървената надстройка е била изгорена от самите римляни, за да се предотврати използването ѝ от варварите.
За България Константиновият мост има особено значение, защото започва именно от Улпия Ескус – един от най-важните римски градове по Долни Дунав. Проучванията при ниски води биха допринесли и за по-доброто разбиране на промените в речното корито на Дунав през последните близо 1700 години.
Самото изграждане на съоръжението остава паметник на римската техническа мисъл и стратегическото планиране на империята. Фотографирането на базите при падналите води предоставя безценна възможност за допълване на археологическата картина на региона.
Снимки: Мартин Милев, Павел Попов
