Никита Хрушчов и тайната на Кищим: Ядреният инцидент в завод „Маяк“

През 1957 година съветският режим на Никита Хрушчов засекретява тежък ядрен инцидент. Това се случва цели 29 години преди трагедията в Чернобил. Мястото на събитието е затвореният военен град Кищим. Той се намира в района на Южен Урал близо до град Челябинск. Почти всички жители на това населено място са били висококвалифицирани специалисти. Деветдесет процента от тях са притежавали научни степени. Сред тях е имало доктори на науките, физици, химици и инженери. Всички те са се занимавали с мащабни ядрени изследвания.

Кищим е приличал на американския изследователски център в Лос Аламос. Там в рамките на проекта „Манхатън“ е създадена първата атомна бомба. Животът в руския военен град е бил подчинен на една основна цел. Това е било преработването на отработено ядрено гориво. От него специалистите са извличали плутоний за военни нужди. Проф. Венцислав Русанов от Софийския университет обяснява важността на този процес.

Плутоният наред с високо обогатения военен уран се използвал за производство на ядрено оръжие

Проф. Русанов е част от екипа на БАН и изследва ядрените инциденти от години. Той изнесе лекция във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Ученият разгледа последиците от авариите в Кищим, Фукушима и Чернобил. През 1957 година технологиите за работа с радиоактивни материали са били в начален етап. В завод „Маяк“ са разрязвали касетите с отработено гориво. След това са разтваряли материала със силни киселинни разтвори. Така са извличали плутоний и други радиоактивни изотопи.

Радиоактивните разтвори са били съхранявани в специални цистерни. Тези съдове са били потопени в басейни за охлаждане. Причината за инцидента се крие в некачествената измервателна апаратура. Използвани са били прибори, заимствани директно от химическата индустрия. Проф. Русанов уточнява техническите подробности за този пропуск.

Аварията възниква, защото са използвали калпави контролиращи прибори, заимствани от химическата индустрия

Силното радиационно поле е променило показанията на тези прибори. Това е довело до отчитане на грешни данни за температурата и налягането. В резултат на това водата в басейните е започнала да се изпарява. Проф. Русанов цитира данни от съветското научно списание „Природа“.

В статия в съветското списание „Природа“ е описано, че в един момент цистерните изплували от басейните с охлаждаща вода, защото водата в тях вече се е била изпарила

Започнала е интензивна химическа реакция и температурата е скочила рязко. Радиоактивните сухи остатъци са достигнали критична точка на самозапалване. Последвал е мощен топлинен взрив, който по своята същност е химически. Инцидентът е довел до опустошителен пожар и пълно унищожение на инфраструктурата. 200 души загиват при взрива в завод „Маяк“ на място.

Режимът на Никита Хрушчов налага пълно информационно затъмнение върху трагедията. По това време все още не е съществувал сателитен шпионаж. Това е позволило на СССР да скрие инцидента както от собствения си народ, така и от Запада. Истината излиза наяве едва през деветдесетте години на миналия век. Тогава случаят е официално разсекретен.

Въпреки секретността, руските учени са провели мащабни радиобиологични проучвания в района. Те са проследили замърсяването на растенията, горите и животинския свят. Изследвано е и влиянието върху демографското състояние на населението. Радиоактивното замърсяване е оставило следа на разстояние 400-500 км от завода. За щастие, вятърът е духал в благоприятна посока.

За разлика от аварията в Чернобил, облакът в Кищим е останал локализиран. Той е бил отнесен зад планината Урал в азиатската територия на СССР. В Чернобил посоката на вятъра се е променяла многократно. Това е довело до замърсяване на цялото северно полукълбо. При Кищимската авария следата е била тясна и насочена на североизток.

Броят на пострадалите от радиацията остава неясен и до днес. Руските изследователи твърдят, че няма доказателства за повишена заболеваемост от лъчения в Челябинска област. Районът обаче е бил силно индустриализиран още след Втората световна война. Там са се развивали тежката металургия и химическата промишленост. Много заводи са произвеждали танкове и токсични химикали. Смъртността в региона често се свързва със замърсявания от серен диоксид.

Кищимската авария е категоризирана с ниво 5 по международната скала за ядрени събития. Това я поставя на едно ниво с инцидента в Уиндскейл, Великобритания. Същата степен е присъдена и на аварията в „Островът 3 мили“ в САЩ. Тези инциденти са малко над средното ниво по тежест. Проф. Русанов обяснява, че България не е била засегната от тези събития.

Причината се крие в закона за квадрата на разстоянието. Радиоактивните отлагания намаляват силно с увеличаване на дистанцията от източника. Метеорологичната обстановка също играе ключова роля. Митовете за смъртоносните зони често преувеличават мащабите на глобалното разпространение. Дори аварията във Фукушима не е имала последици за страната ни.

При инцидента в Япония е помогнал феноменът „Божествен вятър“. Той е духал от запад на изток към Тихия океан. Това е разсеяло замърсяването далеч от сушата. Ако ветровете бяха духали към Япония, пораженията щяха да бъдат много по-тежки. За съжаление, при Кищимската авария човешкият фактор и техническите грешки са били фатални.