Невероятна съдба: Брат и сестра се откриха на летището след 2 години съвместна работа

Летището в Манчестър се превърна в декор за една от най-емоционалните семейни истории във Великобритания. Дейв Грийн и Андреа Урмстън са работили заедно на аерогарата в продължение на две години, без да подозират за кръвната си връзка. През този период те изградили силно приятелство и често споделяли свободното си време, без да знаят, че са брат и сестра.

Дейв Грийн, който днес е на 60 години, заемал отговорния пост на мениджър на автогарата към летището. Неговата 53-годишна колежка Андреа Урмстън редовно обслужвала автоматите за продажби в същия район. Двамата се запознали през 2005 година и веднага усетили силна симпатия един към друг. Тяхната близост била толкова голяма, че те често довършвали изреченията си и се разбирали без думи. Подобни силни връзки между роднини са рядкост, но понякога съдбата ги среща неочаквано, както в случая, в който брат дарява бъбрек на сестра си.

Голямата тайна излязла наяве по време на съвсем обикновен телефонен разговор. Дейв споделил на Андреа факт, който никога преди не бил споменавал в разговорите им. Той разказал, че е бил осиновен като бебе и неговото рождено име е било Стюарт Праудлав. Разкритието дошло в момента, в който Андреа разпознала рядката фамилия, тъй като нейното моминско име също било Праудлав. Тя знаела от майка си, че има по-голям брат, даден за осиновяване преди нейното раждане.

“Замръзнах и не казах нито дума за поне една минута”

Андреа веднага свързала фактите в съзнанието си. Тя си спомнила, че никога не е чувала това фамилно име извън пределите на своето семейство.

“Не е много популярно име и просто трябваше да е той. Освен в семейството ни никога не бях чувала това фамилно име някъде другаде”

Жената веднага се свързала с майка си Сюзън, за да провери точните данни. Биологичната им майка потвърдила датата на раждане на изгубения си син – 24 март 1966 година. Данните съвпадали напълно с документите на Дейв. Последвало второ обаждане, което променило живота на двамата колеги завинаги.

“Казах му: “Трябва да си ти, трябва да те видя” и отидох да го взема”

Докато пътували към дома на майка им, Дейв осъзнал нещо поразително. Пътят минавал точно покрай училището на Андреа и къщата на биологичната му майка. Години наред той е минавал оттам с автобуса, без да знае, че семейството му е на една ръка разстояние. Случаите на неочаквани семейни разкрития често са шокиращи, подобно на новината за разменените при раждането мъже, които научават истината десетилетия по-късно.

Срещата с майка им Сюзън била изключително емоционална и изпълнена с много сълзи. Андреа си спомня, че като дете често е молила майка си да намерят нейния брат, за да си играят заедно. Сюзън обяснила тогава, че осиновяването е постоянен процес, но обещала, че един ден може да се срещнат отново.

“Затова ѝ обещах, че един ден ще го намеря”

Дейв Грийн е имал щастливо детство при осиновителите си и никога не е изпитвал нужда да търси биологичните си родители. Той разбрал за осиновяването си на 10-годишна възраст, но нямал неизяснени въпроси към миналото си. Въпреки това, срещата със сестра му и майка му го променила дълбоко.

“Намерих биологичната си майка и успях да я направя наистина щастлива. И открих семейство, за чието съществуване дори не подозирах”

Майката на двамата починала наскоро, но Андреа и Дейв са благодарни, че тя е успяла да види сина си отново. Днес двамата живеят заедно в Стафордшир и описват преживяването като печалба от тотото. Те се наслаждават на всяка минута, прекарана заедно, компенсирайки изгубеното време.