Нещастни в любовта? Вината може да е във вашето ДНК
Проучване свързва наследени генетични характеристики с вероятността от раздяла, но подчертава решаващото значение на средата и личните избори.
Ако нямате късмет в любовта, причината може да се крие частично във вашата ДНК. Ново проучване показва връзка между наследените генетични характеристики и вероятността от раздяла.
Учените подчертават, че не съществува един-единствен „ген на развода“. Хиляди малки генетични различия вероятно се комбинират. Така те могат леко да повлияят върху стабилността на една връзка.
Генетичните фактори обясняват около девет процента от различията при жените. При мъжете този дял е около три процента. Останалото влияние идва от средата, житейските избори и взаимоотношенията.
„Съдбата ни не е предопределена от гените, но ако разглеждаме връзката като пъзел, генетиката ни осигурява някои от частиците, които могат да повлияят на риска от раздяла“
Това посочва ръководителката на проучването Рут Ева Йоргенсен. Тя е социоложка от Университета в Осло. Според нея съвкупността от различни фактори може да повиши или понижи риска от раздяла.
Изследването анализира ДНК на хиляди участници. Данните идват от Норвежкото кохортно проучване „Майка, баща и дете“. То е сред най-големите изследвания в света, посветени на семейното здраве.
Вместо да търсят конкретен ген, учените изследвали комбинираното действие на хиляди генетични варианти. Те били свързани с различни личностни и житейски характеристики.
Резултатите показали няколко отчетливи тенденции. Хората с по-високи генетични резултати за образователни постижения по-рядко преживявали раздяла. Същото важало за субективното благополучие.
По-напредналата възраст при първото раждане на дете също се свързвала с по-стабилни отношения. За разлика от тях, генетични характеристики, свързани с тютюнопушене, поемане на рискове и по-ранен сексуален дебют, били свързани с умерено по-висок риск.
Едно от изненадващите открития засягало невротизма. Хората с по-висока генетична склонност към тази черта имали по-малка вероятност да преживеят раздяла.
„Човек би могъл да си помисли, че невротизмът би довел до повишен риск от разпадане на връзката. От друга страна, ако сте донякъде по-тревожни и уязвими, може да се нуждаете от сигурността, която една връзка осигурява.“
За да проверят влиянието на семейната среда, изследователите сравнили братя и сестри. Те споделят голяма част от детската си среда, но наследяват различни генетични комбинации.
Генетичните различия между братя и сестри били свързани с различни резултати. Това подкрепило извода, че наследствената ДНК има определена роля.
Факторите на околната среда обаче остават решаващи. Едни и същи генетични варианти могат да действат различно. Значение имат възможностите, отношенията и обстоятелствата през живота.
„Гените допринасят за това да ни правят различни, но те действат заедно с нашата житейска история, нашата среда, нашия партньор и всичко останало, което ни се случва“
Затова резултатите не означават, че любовният живот е биологично предопределен. Гените могат леко да наклонят шансовете в една или друга посока. Успехът на връзката зависи и от изборите, партньора и общия живот.
Интересът към генетичната съвместимост между партньори също нараства. Генетичните тестове се превръщат в мода в света на онлайн запознанствата. Темата се вписва в по-широкия интерес към дигиталното сватосване.
Една от обсъжданите области е главният комплекс за хистосъвместимост, известен като MHC. Той включва гени, които играят важна роля за имунната система.
Проучванията показват, че хората могат да бъдат по-привлечени от партньори с различни MHC гени. Подобно разнообразие може да има потенциална полза за имунната система на бъдещото потомство.
Тестовете за съвместимост обаче не могат надеждно да определят любовта само чрез генетиката. Личността, средата и житейската история също участват във формирането на отношенията.
Науката може да открива вероятности, но не може да предскаже съдбата на всяка двойка. Генетиката е само една част от сложния пъзел на човешките взаимоотношения.
