Има ли любов от първото плъзване по екрана: История на дигиталното сватосване

Търсенето на перфектната половинка започва във вестниците три века преди мобилните приложения. Някога любовта започваше с поглед или случайна усмивка в шумен бар. Днес първата искра често пламва пред екрана на смартфона. Дигиталните каталози и алгоритмите решават кой е подходящ за нас. Едно плъзване на пръста вляво или вдясно променя човешки съдби. Онлайн запознанствата вече са основният терен за търсене на близост сред младите. Тези платформи са наследници на традиция, започнала преди повече от 300 години.

Всичко започва с персоналната реклама във вестниците. Университетът „Кеймбридж“ я определя като обява, чрез която човек заявява желание за партньор. Персоналната реклама съществува от поне три века в Западна Европа. Тя изиграва ключова роля за залеза на уговорените бракове. Първата лична обява е публикувана в британско издание на 19 юли 1695 г. През XVIII век мъжете на около 25 години са най-активни в тези обяви. Те наблягат основно върху своята младост и финансово състояние.

През 1722 г. вестник New England Courant в Бостън публикува интересна обява. В нея образован млад вдовец търси дама с петстотин или шестстотин лири. Авторът на този текст е 16-годишният Бенджамин Франклин. Историците смятат, че това е било шега от бъдещия държавник. Този случай доказва, че методът е бил широко разпространен още тогава. Пет години по-късно Хелън Морисън става първата жена със сериозна обява. Тя публикува молба за мил спътник в „Манчестър Уикли Джърнъл“. Кметът на града обаче я изпраща в психиатрична клиника за четири седмици.

Персоналните реклами бързо стават обичайна практика за всички социални слоеве. Историчката д-р Нога Ариха припомня новелата „Маркиза Фон О“ от 1810 г. Творбата започва с обява от дама с безупречна репутация. През 1778 г. млад джентълмен с инициали А.Б. търси съпруга в Ню Йорк. Той обещава навременен отговор на всички заинтересовани дами под 40 години. Аристократите през XIX век също използват вестниците за скандални предложения. През 1841 г. 70-годишен барон търси момиче между 16 и 20 години с малки крачета.

В началото на викторианската епоха уговорените бракове започват да изчезват. Младите хора все по-често търсят съюзи, основани на взаимна привързаност. През 1964 г. програмата TACT поставя началото на дигиталното сватосване в Ню Йорк. Потребителите попълват въпросници, които се прехвърлят на специални перфокарти. Компютър IBM 1401 анализира данните за психологична съвместимост. Услугата струва точно 5 долара по онова време. Идеята принадлежи на счетоводителя Луис Алтфест и програмиста Робърт Рос.

Възходът на интернет през 90-те години променя контекста на личните обяви. Сайтът Match.com стартира през 1995 г. под ръководството на Гари Кремен. Платформата въвежда платените абонаменти и профилите със снимки. По същото време филмът „Имаш поща“ показва как интернет променя романтиката. До 2010 г. вече съществуват специализирани сайтове за всяко хоби и религия. Списание Wired правилно прогнозира през 2002 г., че търсенето на любов онлайн ще стане норма.

През 2012 г. приложението Tinder премахва и последните табута. Шон Рад и Джъстин Матийн създават платформата в технолабораторията Hatch Labs. Името на приложението символизира „запалването“ на искрата на любовта. Към 2026 г. Tinder има обща база от близо 75 милиона активни потребители месечно. Други големи играчи на пазара са Bumble и Hinge. Някои анализатори обаче се питат идва ли краят на приложенията за запознанства заради променящите се нагласи. В световен мащаб над 340 милиона души използват подобни услуги през 2024 г.

Данните на Euromonitor International показват, че 10% от европейците ползват такива платформи. Около 78% от потребителите в Европа са на възраст между 18 и 34 години. Антропологът Хелън Фишър обяснява този успех с човешката биология.

Мозъкът е готов да се пристрасти, особено когато става въпрос за любов… продават най-голямата награда в живота.

Българските младежи също използват тези приложения, но често изпитват скептицизъм. 24-годишната Радостина намира партньора си Антоан във Франция чрез Tinder. Тя обаче не препоръчва приложението и го смята за загуба на време.

Свалих си тиндър благодарение на един инстаграм тренд,който гласеше: „Момичета, ако сте във Франция, сваляйте тиндър, вижте какви готини момчета има там“

Студентът Мартин споделя за травмираща случка с фалшив профил. След седмици разговори на живо се появил мъж вместо очакваното момиче. Измамите в мрежата понякога напомнят за опасния капан lover boy. Мартин разказва за своя опит:

Започнах разговор с едно момиче. Споделяхме си всичко в продължение на седмици. Някъде на третата седмица се уговорихме да се видим на живо. Най-фрапиращото беше, че се появи мъж

Станислава и Анета също споделят негативен опит с несериозни мъже. Те вярват, че социалните мрежи създават опасни илюзии за близост. Станислава описва механизма на разочарованието:

Тези социални мрежи карат хората да насилват взаимоотношенията помежду си. Създават в теб илюзията, че познаваш събеседника си, макар и да сте си писали само няколко дни, и изведнъж започваш да придобиваш прекалено големи очаквания за него. Мислиш си, че това е твоят човек. Но когато той несъмнено разбие създадената за него илюзия в съзнанието ти, идват болката и разочарованието

Анета допълва, че хората често лъжат за своя характер в мрежата.

Това може би невинаги е свързано с приложенията за срещи. И в истинския живот може да срещнеш някой, който те лъже или прикрива истинската си същност, но предполагам, че е по-вероятно това да се случи в мрежата