Неандерталци са прекосявали Евразия: Кост от Крим разкрива връзки със Сибир и Хърватия
Фрагмент от 45 000-годишна неандерталска кост, открит в Крим, разкрива изненадващи генетични връзки с популации, живели на 3000 км в сибирския Алтайски регион и в Хърватия. Това откритие доказва, че неандерталците са били много по-мобилни и са прекосявали значителни разстояния, отколкото се смяташе доскоро, използвайки Кримския полуостров като транзитен център.
Фрагмент от неандерталска кост, датиран на приблизително 45 000 години, пренаписва историята на нашите далечни родственици. Откритието, направено на Кримския полуостров, показва, че неандерталците вероятно са били много по-мобилни и широко разпространени, отколкото се смяташе досега, съобщава агенция АПА.
Костният фрагмент, дълъг около пет сантиметра и наречен „Звезда 1“, произхожда от скалния заслон „Староселе“. Той е идентифициран от екип виенски изследователи, ръководен от Емили М. Пигот и Том Хигам от Виенския университет. Анализът им е публикуван в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Екипът е анализирал около 150 костни фрагмента от археологическите слоеве на обекта, използвайки съвременен високопроизводителен метод за идентификация на видовете. Оказало се, че приблизително 93% от изследваните останки принадлежат на коне и елени. Сред няколкото фрагмента от мамути и вълци, учените откриват и част от бедрена кост на неандерталец.
Фрагментът „Звезда 1“ е датиран на около 45 000 години – период, когато неандерталците и съвременните хора са съжителствали в Евразия, малко преди изчезването на първите. Според Пигот, човешките фосили от този критичен период са изключително малко известни.
Генетичните анализи, извършени от Константина Чешмеджиева и Мартин Кулвилм от Виенския университет, разкриват изненадващи генетични връзки между Изтока и Запада. Установено е, че индивидът от Крим е бил свързан с неандерталци от сибирския Алтайски регион – зона, разположена на около 3000 километра източно. Освен това са открити генетични сходства с неандерталци, живели далеч на запад, в днешна Хърватия.
Това подкрепя хипотезата, че Homo neanderthalensis са били широко разпространени из евразийските степи, особено по време на по-топлите междуледникови периоди. Учените предполагат, че Кримският полуостров е служил като важен транзитен център, а откритите генетични връзки доказват, че тези групи са изминавали значителни разстояния.
Скорошни доклади допълнително подкрепят тази теза. През последните дни бяха публикувани данни за нови 44 000-годишни фосили в Кавказкия регион, което допълнително разширява познатия географски обхват. Това налага преосмисляне, тъй като неандерталците, смятани дълго за ограничени, вероятно са притежавали сложна социална структура и способност за дълги миграции.
Въпреки това, на онлайн конференция по палеоантропология, някои учени изразиха скептицизъм, подчертавайки, че откритите генетични връзки може да са резултат от ограничени или случайни контакти, а не от широко разпространена мобилност. Те настояват за повече ДНК анализи за пълно потвърждаване.
Том Хигам обобщава значението на това ново разбиране:
„През последните години представите ни за неандерталците се промениха драстично“
— Том Хигам
Той добавя, че кримското откритие поставя неандерталците наравно със съвременните хора по отношение на способността им за движение:
„Нашето ново изследване потвърждава, че те са били способни да преодоляват големи разстояния — нещо, което дълго време се смяташе за уникално за нашия вид“
— Том Хигам
Генетичният анализ свързва индивида от Крим с неандерталци от Сибир (3000 км източно) и Хърватия.
