Населението се стопи с 500 хил., но чиновниците се раздуха с още 3000
Българската администрация се е увеличила с над 3000 души за пет години, докато населението е намаляло с половин милион. Един чиновник вече обслужва едва 44 граждани, а заплатите на ръководни позиции достигат 6900 лв.
България е изправена пред парадоксална ситуация, в която държавният апарат расте на фона на драстично намаляващо население. Данните от Националния статистически институт и Доклада за състоянието на държавната администрация разкриват тревожни тенденции. Само за период от пет години населението на страната се е стопило с около половин милион души. Противно на всяка икономическа и управленска логика, административният апарат не следва този спад.
Статистиката показва, че административният апарат се е увеличил с над 3000 щатни бройки между 2020 и 2025 година. През 2020 г. основната щатна численост в страната е възлизала на 142 613 позиции. До 2025 г. тази цифра вече достига 145 623 щатни бройки. Тази промяна променя съотношението между граждани и държавни служители. През 2020 г. един чиновник е обслужвал 48 граждани. Днес същият служител отговаря за едва 44 души. Докато държавната служба продължава да се разширява, частният сектор е подложен на все по-голям натиск.
Сравнението с други европейски държави подчертава спецификата на българския модел. В Дания един администратор обслужва между 35 и 40 граждани. Там обаче местните администрации разполагат с огромни правомощия и са близо до хората. Естония, която е световен лидер в електронното управление, поддържа съотношение от 100 граждани на един чиновник. Естонците извършват 99% от услугите си онлайн. В Германия ядрото на администрацията обслужва 150 граждани чрез един служител. В съседна Румъния съотношението е около 60-70 граждани на един държавен служител.
Особен интерес предизвиква категорията на дългосрочно незаетите длъжности. Става въпрос за позиции, които стоят свободни повече от шест месеца. През 2020 г. и през 2025 г. техният брой остава константен – 5729 бройки. Тези празни места често не се закриват умишлено. Празните позиции генерират икономии във фонд „Работна заплата“, които се разпределят като бонуси към възнагражденията на заетите служители. Това обяснява защо административните структури не бързат да оптимизират състава си, въпреки липсата на реални кадри за тези постове.
Заплащането в сектора показва огромни разминавания. Най-високата основна месечна заплата за главен секретар в централната администрация достига 6900 лв. За сравнение, през февруари 2025 г. народните представители са получавали 7872 лв. Директорите на дирекции, ръководителите на звена за вътрешен одит и главните директори в министерствата се разписват срещу 6383 лв. без включени бонуси. В същото време съществува огромна „ножица“ при еднакви позиции в различни ведомства. Държавен експерт може да получава между 2173 и 5290 лв. Старши експертите варират от 1580 до 4297 лв. Най-ниските нива като „изпълнител“ започват от 1100 лв., което е близо до минималната заплата за страната от 1077 лв.
Реално заетите на държавна служба със служебно правоотношение са 90 996 души. Това е ръст от 3763 служители за пет години. Тази група включва служители по Закона за държавния служител и специалните закони за МВР, отбраната и дипломацията. Държавата поема изцяло техните осигурителни вноски. Въпреки високия брой служители, общественото мнение подкрепя сериозни съкращения в сектора. В 52-ото Народно събрание вече са внесени предложения за 5% годишни съкращения до 2030 г. Целта е администрацията да се свие с една пета.
Демографската картина в самата администрация също е показателна. Жените преобладават, като са с 3879 повече от мъжете. Най-голям е делът на служителите между 40 и 49 години – над 33% от целия състав. Младите служители до 29 години са едва 7407 души. Над 66% от заетите в администрацията са висшисти, докато тези с основно образование са само 842 души. Търсенето на работа в министерствата остава високо с над 11 000 кандидати, докато специализираните центрове изпитват сериозен глад за кадри.
Допълнителен контекст дават актуалните демографски изследвания. Към 31 декември 2025 г. населението на България е намаляло до 6 423 207 души. Само за последната година спадът е с над 14 000 души. Естественият прираст остава силно отрицателен, като населението намалява с близо 50 000 души годишно по тази причина. Прогнозите на НСИ предвиждат спад на населението с още 640 хиляди души до 2035 г., като най-сериозно ще бъде свиването в трудоспособната възраст. Влошената възрастова структура показва, че едва 58,6% от хората са в трудоспособна възраст, докато над 26% са в пенсионна. Тези данни поставят под въпрос устойчивостта на поддържането на толкова голям административен апарат в бъдеще.
