Народното събрание отмени забраната за износ на нефтопродукти до други държави членки на Европейския съюз
Народното събрание отмени забраната за износ на дизел и авиационно гориво към държави от ЕС. Парламентът прие и промени за потребителските кредити и застраховането.
Народното събрание отмени решението си от 31 октомври 2025 г. за временна забрана на износа на нефтопродукти. Отмяната обхваща и вътреобщностните доставки до държави членки на Европейския съюз. Ограничението засягаше основно дизелово и авиационно гориво.
Проектът за отмяна е внесен от Министерския съвет. Решението ще влезе в сила след обнародването му в „Държавен вестник“. Така парламентът премахва режима, който временно ограничаваше доставките на определени нефтопродукти към други страни от ЕС.
Забраната беше въведена заради необходимостта от гарантиране на енергийната сигурност. Сред мотивите беше и запазването на стабилността на вътрешния пазар на горива. Тогава решението беше свързано с наложените от САЩ санкции срещу дружества от групата „Лукойл“.
В мотивите към новия проект Министерският съвет посочва, че обстоятелствата вече са променени. Санкциите на САЩ и Обединеното кралство не се прилагат към дружествата от групата „Лукойл“ в България. Сред тях е и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
За българските дружества действа пълна специална дерогация. Тя е издадена от правителствата на държавите, наложили санкциите. Поради това според вносителя рисковете, довели до забраната, са преодолени.
Министерският съвет посочва и икономическите последици от продължаването на ограничението. То създава съществени административно-организационни пречки пред бизнеса с горива. Операторите търпят загуби, когато не могат да изпълнят договорните си задължения към международни контрагенти.
Решението се вписва в последователните действия на парламента по отношение на дейностите, свързани с нефт и нефтопродукти. По темата Народното събрание вече отхвърли ветото на президента върху промените в закона за административното регулиране на тези дейности.
Народното събрание прие на първо четене и законопроект за потребителския кредит. Проектът е внесен от Министерския съвет. Той предвижда годишният процент на разходите по кредитите да не надвишава пет пъти законната лихва.
Ограничението ще се отнася за законната лихва върху просрочени задължения в евро и във валута. То няма да се прилага при кредити до три минимални работни заплати. Размерът ще се определя към момента на отпускане на кредита.
Законопроектът въвежда изискванията на европейска директива от 2023 г. Целта е да се повиши защитата на потребителите. Предвидено е законодателството да отчете технологичното развитие и новите кредитни продукти.
Разширяват се изискванията към информацията в договорите и рекламите. Проектът въвежда допълнителни правила за професионалното поведение на кредиторите и посредниците. Обхватът на закона ще включва кредити до 100 хил. евро.
В него попадат определени краткосрочни кредити, овърдрафти и безлихвени заеми. Включват се и схемите от типа „купи сега, плати по-късно“. Предвиждат се по-високи изисквания при оценката на кредитоспособността.
Законопроектът забранява предоставянето на непоискан кредит. Това включва изпращането на предварително одобрени кредитни карти. Забранява се и едностранното увеличаване на кредитни лимити без изрично съгласие.
Комисията за защита на потребителите ще поддържа регистри на кредитните посредници и кредиторите. Регистрацията ще обхваща доставчиците на потребителски кредити.
Парламентът прие на първо четене и промени в Кодекса за застраховането. Те дават възможност на Комисията за финансов надзор да решава самостоятелно за покриване на недостиг във фондовете на Гаранционния фонд.
Досега това решение можеше да се взема по предложение на Управителния съвет на фонда. Новите текстове разграничават авансовите годишни вноски от допълнителните вноски на застрахователите. Уточнява се и основата за изчисляване на авансовите плащания.
Комисията за финансов надзор ще може да определя различен срок за възстановяване на авансово внесени суми. Срокът ще зависи от финансовото състояние и ликвидните потребности на съответния фонд.
Гаранционният фонд ще може да извършва плащания вместо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Това ще става чрез Обезпечителния фонд при задължения на застраховател с отнет лиценз.
Плащанията ще включват обезщетения, лихви, разноски и такси за обработка на претенции. Предвиден е седемдневен срок за извършването им. Бюрото няма да осигурява предварително средствата и после да търси тяхното възстановяване.
Проектът предвижда Гаранционният фонд да сключва индивидуални споразумения с национални бюра и компенсационни органи в други държави от ЕС. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи също ще може да участва. Правилото ще се прилага при дейност на български застраховател с отнет лиценз в друга държава членка.
