На първо четене парламентът одобри новия дълг от 3,8 млрд. евро

Народното събрание прие на първо четене промени в удължителния бюджет за 2026 година. Тези промени позволяват на правителството да поеме нов държавен дълг до 3,8 милиарда евро. Министерският съвет внесе предложението за гласуване в пленарната зала. Народните представители подкрепиха законопроекта със 135 гласа „за“. Против гласуваха 29 депутати, а други 29 народни представители избраха да се въздържат.

Гласовете в подкрепа на решението дойдоха от парламентарните групи на „Прогресивна България“ и ДПС. Противниците на предложението бяха представителите на „Демократична България“ и „Възраждане“. Депутатите от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“ гласуваха с „въздържал се“. Срокът за предложения между двете четения е пет дни.

Основната цел на законопроекта е да запълни законодателни непълноти до внасянето на редовен бюджет. В редовния закон за 2026 година ще бъдат заложени окончателните дългови ограничения. Те ще определят максималните размери на държавния дълг към края на годината. Всички нови задължения ще бъдат обвързани с общата фискална рамка за годината.

Новият дълг от 3,8 милиарда евро представлява около 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Тези средства са критично важни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Разплащанията по ключови инвестиции от плана трябва да приключат до края на месец август. Финансовият министър подчерта пред депутатите значението на тези средства за капиталовите разходи.

Държавата ще използва парите и за осигуряване на социални плащания към гражданите. Друга част от сумата ще гарантира изплащането на заплатите в публичния сектор. Управляващите твърдят, че заемът предотвратява загубата на европейско финансиране. Без тези средства страната може да срещне трудности при изпълнението на своите ангажименти.

Преди гласуването в зала, Бюджетната комисия одобри промените на свое заседание. По време на дебатите опозицията изрази сериозни притеснения относно текстовете. Според критиците липсва яснота кои конкретни проекти чакат финансиране. Те смятат, че текстовете не са достатъчно прецизирани от правна гледна точка. По-рано управляващото мнозинство оттегли подобно предложение поради опасения от конституционен риск.

Изследванията показват, че новият дълг може да бъде емитиран на международните капиталови пазари. За целта ще се използва средносрочната програма за дълг на България. Допълнително се обсъжда възможността за заем от Европейската комисия по механизма SAFE. Тези средства биха били насочени конкретно към инвестиции в сектора на отбраната.

Опозиционните партии подчертават, че приемането на дълг преди редовния бюджет е проблематично. Те настояват за изчистена фискална рамка преди поемането на нови милиардни задължения. Управляващите обаче посочват времевия натиск върху правителството. Крайният срок за разплащания по ПВУ до края на август увеличава напрежението.

Законопроектът цели да осигури стабилност на публичните финанси през преходния период. Максималният размер на новия дълг е съобразен с прогнозните показатели за 2026 година. Документът предвижда механизми за контрол върху разходването на средствата. Депутатите ще разполагат с кратък срок за внасяне на корекции преди второто четене.

Министерският съвет акцентира върху необходимостта от гъвкавост при управлението на държавните активи. Новият дълг ще позволи на държавата да реагира при недостиг на ликвидност. Това е важно за поддържането на темпото на работа по инфраструктурни проекти. Капиталните разходи са определени като приоритет в мотивите на вносителя.

Финансовият министър обясни, че средствата няма да се използват само за покриване на текущи разходи. Акцентът пада върху дългосрочните инвестиции, които носят добавена стойност. България трябва да гарантира, че не губи нито едно евро от европейските фондове. Това изисква своевременно осигуряване на национално съфинансиране и мостово финансиране.

Процедурата по приемане на промените в удължителния бюджет ще продължи през следващата седмица. Очаква се тогава да бъдат разгледани предложенията на различните политически сили. Резултатът от финалното гласуване ще определи финансовата рамка за следващите месеци. Стабилността на плащанията в бюджетната сфера зависи от крайното решение на парламента.