На първо четене: Депутатите гласуват таван при бързите кредити

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за потребителския кредит. Те въвеждат тавани за разходите, нови рекламни ограничения и защита при бързите заеми.

На първо четене: Депутатите гласуват таван при бързите кредити
Време за четене: 3 мин. • 23 септември 2026

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за потребителския кредит. Те предвиждат по-строги правила за бързите заеми и по-голяма защита за потребителите.

Законопроектът въвежда общ таван върху цената на потребителските кредити до 75 000 евро. Годишният процент на разходите не може да надхвърля пет пъти законната лихва. При законна лихва от 10,4% максималният ГПР ще бъде 52%.

За най-малките кредити се предлага отделен режим. Той обхваща заемите до три минимални работни заплати. Тази година прагът възлиза на 1860,60 евро.

При тези кредити няма да важи общият таван на годишния процент на разходите. Вместо него се въвежда ограничение на общия разход по кредита. Размерът ще зависи от срока на заема.

При заем до един месец разходите могат да достигнат 20% от главницата. При срок до три месеца ограничението ще бъде 30%. При по-дълъг срок разходите могат да достигнат размера на главницата.

Така при заем от 1000 евро за един месец допълнителните разходи могат да бъдат до 200 евро. При срок до три месеца те могат да достигнат 300 евро. При по-дълъг период общите разходи могат да достигнат 1000 евро.

В този случай потребителят би върнал общо до 2000 евро при получени 1000 евро. При заем от около 1860 евро разходите могат да достигнат още 1860 евро.

Законопроектът предвижда задължителна оценка на кредитоспособността на всеки потребител. Преди отпускането на заем фирмите ще правят справка в Централния кредитен регистър.

Забранява се отпускането на непоискан кредит. Това включва изпращането на предварително одобрена кредитна карта без изрично желание от клиента.

Потребителят ще може да заяви, че не желае да му бъде отпускан кредит. Забраната ще важи при следващи опити за предоставяне на заем. Тя ще отпада само ако човекът сам я отмени.

Рекламите също ще бъдат ограничени. Те няма да могат да подчертават лекотата или бързината на получаването на заем.

Рекламните съобщения няма да могат да заблуждават потребителите относно цената на кредита. Те няма да могат да твърдят, че заемът ще подобри финансовото положение.

В рекламите трябва да има предупреждения от типа: „Внимание! Вземането на кредит струва пари“.

Потребителят ще има право да се откаже от договора в срок от 14 дни. Отказът ще бъде възможен без посочване на причина и без неустойка.

При отказ клиентът трябва да върне главницата и лихвата за използвания период. Това трябва да стане до 30 дни след уведомяването на кредитора.

При нарушение на задължителните изисквания договорът може да бъде обявен за недействителен. Тогава потребителят ще връща само главницата. Лихви, такси и други разходи няма да се дължат.

Промените предизвикаха сериозен дебат в пленарната зала. От икономическото министерство заявиха, че целта е висока защита на потребителите.

Министерството посочи и необходимостта от ясни и предвидими правила за бизнеса. Управляващото мнозинство обеща редица промени преди второто четене.

Шефът на бюджетната комисия Константин Проданов подкрепи законопроекта. Според него обаче текстовете се нуждаят от сериозни допълнения.

„Оценявам усилията на министерството и това, че са ни го оставали да го доусъвършенстваме. Идеята е изсветляване на този пазар, и изкарване на мутрите от него, както и максимална защита на потребителите“, добави той.

От „Прогресивна България“ заявиха, че ще внесат предложения между двете четения. Те включват забрана за отпускане на бързи кредити в тъмната част на денонощието.

Предвиждат се ограничения за работата на осъждани лица във фирмите. Обсъждат се още по-висок капитал за компаниите и рестрикции при франчайза.

Друго предложение е създаването на регистър към БНБ или НАП. Чрез него потребителите ще могат да се самоограничат за срок от една, три или пет години.

Христо Гаджев от ГЕРБ определи законопроекта като лобистки. „С такова впечатление оставам, тъй като изглежда вие одобрявате само името на законопроекта, всичко ще се променя. Защо е позволено това безобразие, законопроектът да бъде допуснат от Министерския съвет?“, попита Гаджев.

ГЕРБ, ДБ, ПП и „Възраждане“ гласуваха против законопроекта. ДПС се въздържаха, а „Прогресивна България“ го подкрепи.

Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че текстовете ще засегнат най-бедните граждани. „Поредният тежък, лобистки законопроект. Той ще удари най-бедните, а именно 1,5 млн. българи“, каза той.

Проданов отговори, че законопроектът включва всички разходи по кредита. „Законопроектът въвежда таван, който не може да бъде заобиколен и включва всички разходи по кредита, извън ГПР-то. Прочетете внимателно разпоредбите“, отговори му Проданов.

Богдан Богданов, бивш икономически министър и депутат от ПП, също поиска промени. Той заяви, че групата му ще предложи мерки за защита на най-уязвимите.

Според Байрам Байрам от ДПС-НН законопроектът трябва да бъде приет. Той посочи, че текстовете засягат много граждани и съдържат спорни разпоредби.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *