„Мяра“ и „Тренд“ измериха до 16% разлика между „Прогресивна България“ и ГЕРБ-СДС

Нови социологически данни показват сериозна дистанция между първите две политически сили броени дни преди вота. Ако изборите се провеждаха в първата половина на април, „Прогресивна България“ би получила 34,6% от гласовете. Това сочат данните от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“. Проучването е реализирано по поръчка на Българското национално радио. На второ място в подредбата се нарежда коалицията ГЕРБ-СДС с 18,5% подкрепа. Третата позиция заема ПП-ДБ, за които биха гласували 11,4% от избирателите.

Четвъртото място в изследването на „Мяра“ е за ДПС–Ново начало с 9,1%. Пета политическа сила е „Възраждане“, която събира 7,4% от гласовете. Тези резултати очертават състава на един бъдещ петпартиен парламент. „БСП–Обединена левица“ се намира точно на прага за влизане в Народното събрание с 4% подкрепа. Близо до бариерата остават формациите „Сияние“ с 3,6% и МЕЧ с 3,5%. Под чертата се нареждат „Величие“ с 2,2%, АПС с 1,9% и ИТН с 1,4%.

Социолозите от „Мяра“ подчертават, че изследването е моментна снимка на електоралните нагласи. Стотици хиляди избиратели все още не са взели окончателно решение за своя вот.

„При цялата условност на изборните списъци, както и на декларативната природа на отговорите, потенциалната избирателна активност е 50,7%, т.е. по-висока спрямо заявената преди последните избори и с вероятност да надхвърли три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, посочват, че възнамеряват да изберат опцията „Не подкрепям никого““

Данните разкриват притеснителни тенденции относно честността на вота. Около 5,6% от анкетираните признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул.

„Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. В подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял вероятно е по-висок. В същото време отчетеният по-нисък дял може да се дължи на засилените действия срещу купуването на гласове, както и на очаквания за по-честен изборен процес“

Въпреки тези опасения, 41,2% от хората смятат, че предстоящите избори ще бъдат честни. Около 23,5% очакват по-честен вот спрямо предишни години. Едва 15,6% се опасяват от влошаване на изборния процес. По отношение на бъдещата власт 33,4% от респондентите предпочитат еднопартийно правителство. Сътрудничество между две партии се подкрепя от 14,9%, а програмен кабинет – от 12,5%.

Паралелно проучване на агенция „Тренд“, по поръчка на „24 часа“, потвърждава лидерството на „Прогресивна България“. Според тях формацията събира 33,2% подкрепа сред решилите да гласуват. ГЕРБ-СДС остава на втора позиция с 19,1%. Коалицията ПП-ДБ регистрира 11,2% и запазва минимална преднина пред ДПС, които имат 10,2%. Петата позиция е за „Възраждане“ със 7,1%.

„Тренд“ също отчита три формации в непосредствена близост до 4-процентната граница. БСП получава точно 4%, докато „Сияние“ достига 3,9%, а МЕЧ – 3,7%. Под чертата остават „Има такъв народ“ с 2,1%, „Величие“ с 1,7% и АПС с 1,6%. „Синя България“ събира 1% подкрепа. Около 3,2 милиона българи заявяват намерение да гласуват на предстоящите предсрочни избори.

Допълнителни проучвания от март 2026 г. показваха по-малка разлика между водещите сили. Тогава дистанцията между „Прогресивна България“ и ГЕРБ варираше между 5% и 9%. Предсрочните парламентарни избори са насрочени за 19 април 2026 година. Анализатори отбелязват, че Румен Радев атакува опозиционно действащия кабинет. Това оказва влияние върху мобилизацията на неговите поддръжници. Високият дял на нерешилите избиратели (около 15%) може да промени крайната картина.

Изследването на „Мяра“ е проведено между 4 и 13 април 2026 г. сред 1002 души. Проучването на „Тренд“ е реализирано между 13 и 16 април 2026 г. сред 1004 души. И двете агенции са използвали метода на пряко интервю „лице в лице“ с таблети.