„Мяра“: Бързото приемане на бюджета и ограничаването на цените са топ приоритети

Българите очакват новата власт да приеме държавния бюджет възможно най-бързо. Това показват данните от независимо социологическо изследване на агенция „Мяра“. Проучването обхваща периода между 4 и 7 май сред 800 пълнолетни граждани. Бързото приемане на държавния бюджет е основен приоритет за обществото. Вторият важен акцент за анкетираните е ограничаването на ръста на цените. Гражданите настояват за предвидимост и стабилност в своите ежедневни разходи. Третото място заема очакването за ревизия на предишния политически модел. Тези данни очертават ясна картина на обществените нагласи към управлението.

Анкетираните посочват и други ключови реформи за страната. Съдебната реформа остава на преден план в списъка с обществени приоритети. Борбата с олигархията вълнува голяма част от българското общество. Хората настояват за решителни действия срещу социалните неравенства. По-строгият контрол на държавните разходи също е сред основните изисквания. Изборът на нов Висш съдебен съвет е следващата важна стъпка. Предотвратяването на последици от военни конфликти е сред актуалните теми. Обезпечаването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е критично важно.

Отношението към изборния процес също е част от проучването на „Мяра“. 63% от българите смятат последните избори за по-честни от предходните. Около 17 на сто от хората не виждат промяна в честността на вота. Само 8,3 на сто определят изборите като по-нечестни спрямо предишни гласувания. Останалите участници в изследването не могат да дадат категоричен отговор. Тези данни показват умерено повишено доверие в изборната администрация и процеси.

Служебният финансов министър Георги Клисурски коментира актуалното състояние на държавните пари. Приходите в хазната са се увеличили с 11% спрямо миналата година. Текущият бюджетен дефицит възлиза на 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт. Законовото ограничение позволява дефицитът да достига до 3 процента. Фискалният резерв на страната е 6,8 милиарда евро към 30 април. Георги Клисурски определя състоянието на държавните финанси като напълно адекватно. Той планира да внесе проект за втори удължителен закон за бюджета утре.

Бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма е 6,181 милиарда лева. Тази сума представлява 2,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Държавата вече е осигурила 65 милиона евро за провеждане на изборите. Властите приеха и първи удължителен закон за държавния бюджет. Служебният финансов министър Георги Клисурски подчертава високото ниво на фискалния резерв. Той сравнява тези нива с показателите от предходни години. Единственият голям риск пред финансите е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост.

Асен Василев от „Продължаваме Промяната“ също коментира потенциалните финансови рискове. Според него основен риск за Бюджет 2026 е получаването на плащанията по ПВУ. Тези траншове трябва да постъпят в държавната хазна в пълен размер. В същото време Георг Георгиев от ГЕРБ изразява коренно различна позиция. Той отчита рекордно висок бюджетен дефицит за последните 20 години. Според него бюджетът е най-наболялата тема в съвременната българска държава. Тези политически различия подчертават сложността на предстоящите бюджетни преговори.

Божидар Божанов от „Демократична България“ обещава конструктивно поведение от страна на неговата формация. Той ще следи стриктно за реалното изпълнение на реформите в съдебната власт. Междувременно политологът Димитър Ганев предлага въвеждането на конкретни икономически мерки. Овладяването на дефицита може да изисква прилагането на непопулярни решения. Те включват сериозно рязане на текущи държавни разходи. Ганев предлага разкачане на автоматизмите от нивото на минималната работна заплата. Тези стъпки са необходими за дългосрочната финансова стабилност.

Текущата инфлация в страната се движи около нива от 4 процента. Това е важен фактор за цялостната икономическа среда. Новата власт трябва да балансира между социалните искания и финансовата дисциплина. Очакванията за контрол на цените са пряко свързани с инфлационните процеси. Политическите формации имат различни виждания за справяне с икономическата криза. Борбата със социалните неравенства остава водещо искане на българските избиратели. Обезпечаването на средствата по ПВУ е от съществено значение за растежа на икономиката.

Ревизията на предишния политически модел е ключово искане на голяма част от гласоподавателите. Това показва силно желание за промяна в досегашния начин на управление. Новата власт ще трябва да отговори на тези високи обществени очаквания. Съдебната реформа и изборът на нов ВСС са решаващи за правовата държава. Гражданите очакват пълна прозрачност при харченето на всички публични средства. Контролът на държавните разходи е основен инструмент за постигане на тази цел.