Мръсните тайни на историята: Митрополит Симеон, ДС и ФБР в секретна мисия в Зограф

Митрополит Симеон остава една от най-загадъчните фигури в съвременната история на Българската православна църква. Той съчетава ролята на висш духовник с дейността на агент към три различни разузнавателни служби. През 1976 година той реализира мащабна операция в Зографския манастир. Целта е пълно преснимане на българските архиви и ценности в Света гора. Тази мисия се осъществява със секретна подкрепа от американското правителство и Държавна сигурност.

Операцията по преснимане на архивите е подготвена в началото на 70-те години с подкрепата на ФБР. Симеон получава американско гражданство през 1971 година. Това му позволява да изгради мрежа от контакти с влиятелни политици във Вашингтон. В проекта се включват съветници на американски сенатори и висши офицери от Пентагона. Ник Клонис от министерството на отбраната на САЩ заема ключова позиция в организацията. Финансирането на цялото начинание е осигурено изцяло от американската страна. В операцията участват още капитан Трасеволос Камаринеас и служители на Държавния департамент.

Българската Държавна сигурност поставя конкретни задачи на своя агент. Симеон трябва да проникне в Зографския манастир и да проучи неговото състояние. Той има заповед да фотографира всички книги, документи и исторически ценности. Тези материали трябва да бъдат пренесени тайно в България. В плана се включва и известната оперна певица Надя Ножарова. Тя помага на Симеон да получи подкрепата на патриарха в Йерусалим. По-късно задачата се разширява с опити за изпращане на български монаси в Света гора през САЩ.

Митрополит Симеон е вербуван за агент на Държавна сигурност през ноември 1964 година на патриотична основа. Неговият водещ офицер е полковник Дяко Дяков. Разузнаването го подготвя за работа сред българската емиграция в Северна Америка. Преди заминаването му през 1966 година, той преминава специален курс на обучение. ДС му осигурява средства и миниконтейнери за пренос на микрофилми. Симеон трябва да следи дейността на македонските патриотически организации и политическите емигранти.

Важна роля в мисията играе сръбският славист Матей Матеич. Той вече е преснел архивите на Хилендарския манастир за университета в Охайо. Матеич обещава на Симеон пълно съдействие при работата в Зограф. Сърбинът предоставя копия от българските ръкописи, които е открил в Хилендар. Тези документи са предадени за съхранение в университета в Индиана. Сътрудничеството между двамата позволява на българското разузнаване да получи достъп до изключително ценна информация.

Разузнавателните данни сочат, че Симеон е бил сътрудник едновременно на ДС, КГБ и ФБР. Документи от Комисията по досиетата разкриват неговия двоен живот. Той е вербуван от КГБ още по време на специализацията си в Москва. ФБР му осигурява обзаведен апартамент във Вашингтон и го поставя на заплата. Духовникът работи под агентурните имена „Христов“, „Торес“ и обект „Кръстю“. Във Вашингтон му предлагат дори пост на съветник в Сената, но той отказва.

Христо Димитров Христов е роден във Варна през 1926 година. Той произхожда от скромно работническо семейство и първоначално работи като учител. През 1954 година приема монашество и духовното име Симеон. Кариерата му в църквата се развива под покровителството на руски духовници. Симеон признава пред ДС, че вярата му в Бога е започнала да изчезва рано. Той описва висшия клир като хора, водещи паразитен живот.

Въпреки връзките си с американското разузнаване, Симеон демонстрира вярност към социалистическия режим. През 1984 година той изпраща поздравителна картичка до своя ръководител Христо Маринчев.

Горд съм, че съм член на авангарда на социалистическата ни родина – славната комунистическа партия! – за която работя и с която живея.

Митрополитът умира през 2016 година във Финикс, Аризона. Тялото му е върнато в родината и погребано в Рилския манастир. Неговата дейност в Света гора остава едно от най-значимите събития за българската културна история през Студената война. Пресниманите архиви от Зограф и Хилендар днес са част от националното наследство. Историята на Симеон обаче продължава да предизвиква дебати за връзката между вярата и шпионажа.