Мозъкът на 5% от хората възприема света в цветове чрез синестезия

Мозъкът на пет процента от хората по света възприема заобикалящата среда по напълно уникален начин. Тези личности виждат музиката в цветове и усещат думите като специфични вкусове. Учените категорично заявяват, че това състояние не е болест. Синестезията представлява нормална биологична вариация на човешкия ум. Тя се дължи на засилена невронна свързаност в определени зони на мозъка. Творческите личности проявяват това специфично качество седем пъти по-често от останалите хора. Сред тях са писателят Владимир Набоков и композиторът Ференц Лист. Към този списък се присъединяват изобретателят Никола Тесла и певицата Лейди Гага.

Нобеловият лауреат Ричард Файнман описва своите сетивни преживявания в личните си мемоари. Той е считан за един от най-великите умове след епохата на Айнщайн. Докато разсъждава върху сложни математически концепции, пред него изплуват цветни образи. Буквата n за него винаги е била виолетово-синя. Символът x е изпъквал в специфично тъмнокафяво. Владимир Набоков също подробно описва тези усещания в книгата „Други брегове“. Още в ранното си детство той забелязва цветовете на буквите. За него всяка буква притежава строго определен и физически осезаем нюанс. Буквата „м“ е сияела в съзнанието му като розово фламинго. Майка му веднага е проявила разбиране към него. Тя самата е виждала света по абсолютно същия начин.

Великият композитор Ференц Лист често е изумявал своя оркестър по време на репетиции. Той е отправял необичайни молби към своите музиканти. Композиторът е искал от тях да свирят

малко по-синьо

или

малко по-жълто

. За него всеки музикален тон е притежавал собствен цветен спектър. Това е класически пример за хромостезия или способността за чуване на цветове. Подобни усещания правят социалния и музикалния свят на тези хора много по-богат.

Терминът синестезия произлиза от гръцките корени за „заедно“ и „усещане“. Тя описва неволно преживяване във второ сетиво при стимулиране на първото. За синестетите светът е многопластов микс от различни възприятия. Професор Вилаянур Рамачандран е водещ изследовател в тази сложна област. Той ръководи Центъра за мозъка и познанието в Сан Диего. Неврологичният феномен се дължи на засилена невронна свързаност между различни области в мозъка. Функционалният магнитен резонанс напълно потвърждава тези научни открития. Учените вече могат да наблюдават човешкото съзнание в действие. При синестетите съществува пряка комуникация между слуховия кортекс и зоната за обработка на цветовете.

Професор Джейми Уорд от Университета на Съсекс също изследва този феномен. Той създава стандартизирани тестове за обективно измерване на синестезията. Тези въпросници отчитат устойчивостта на асоциациите в дълги периоди от време. Синестетите дават идентични отговори в над 90 процента от случаите. Вероятността роднини от първа степен да притежават това качество е около 40 процента. Качеството се предава чрез специфична комбинация от гени. Те влияят пряко на процеса, наречен „синаптично подрязване“. Синестезията често е резултат от липса на пълно „синаптично подрязване“ в ранна детска възраст. В този период мозъкът на бебето е естествено свръхсвързан. При повечето хора излишните връзки изчезват с възрастта. При синестетите тези невронни вериги остават активни.

Съществуват две основни групи синестети според техните възприятия. Проекторите виждат цветовете физически проектирани в пространството пред тях. Асоциаторите усещат силната връзка само в своето „умствено око“. Най-често срещаната форма е графемно-цветната синестезия. При нея буквите и цифрите винаги се възприемат в конкретни цветове. Друга форма включва възприемането на времето и месеците като геометрични форми.

Темата за аурата също намира своето обяснение чрез синестезията. Науката е категорична, че аурата не е мистично енергийно поле. Фондация „Джеймс Ранди“ е провеждала множество контролирани тестове по темата. Никой не е успял да премине успешно „Предизвикателството за един милион долара“. Тестът доказва, че аурата не съществува като физически обект извън наблюдателя. Учени от Университета на Гранада обясняват това с емоционално-цветна синестезия. Мозъкът просто превежда емоционалната информация в цветови кодове. Синестетът вижда цвят едва след като възприеме лицето или гласа на човека. Това пряко влияе на начина, по който чуваме света и възприемаме околните.

Никола Тесла е описвал ярки сияния около хората, които го вълнуват. Той е смятал това за вид особена чувствителност на нервната система. Съвременните изследователи виждат в това проява на синестетичен гений. Цигуларят Ицхак Пърлман също описва цветни усещания при общуване с хора. Мерилин Монро е споделяла, че гласовете на околните имат свои цветове. Тя е усещала вибрациите на хората като специфични цветни вълни. Това вероятно е помагало за нейната изключителна емпатия към публиката.

Дълго време се е смятало, че това състояние е изключително рядко. Синестезията засяга между 4 и 5 процента от цялото човешко население по света. Това показват мащабните проучвания на Джулия Симнър и Джейми Уорд. Днес науката разполага с напълно обективни методи за изследване. Синестезията е легитимен биологичен феномен, а не мистика. Тя прави света по-свързан и неизменно по-цветен за своите притежатели. Разбирането на тези процеси е фундаментално за невронауката. По темата за функционирането на ума често говори и неврологът Мартин Ян Странски в своите анализи. Синестезията е доказателство за безкрайното разнообразие на човешкото съзнание.