Млади и богати: В кои държави в Европа хората под 35 години имат най-много пари?

Младите европейци днес се сблъскват с изключително сложна финансова реалност. Високите наеми и скъпите жилища затрудняват натрупването на капитал. Нарастващите разходи за живот пречат на хората под 35 години да спестяват. Много от тях не могат да инвестират или да закупят първия си дом.

Данните на Европейската централна банка (ЕЦБ) разкриват сериозните разлики в богатството в Европа. Проучването за финансите и потреблението на домакинствата (HFCS) е публикувано в средата на 2026 г. То показва, че медианното нетно богатство на хората между 16 и 34 години в еврозоната е 24 600 евро. Тази сума представлява едва 18% от общото медианно богатство на всички домакинства. Общата стойност за всички възрасти възлиза на 140 100 евро. Различията между отделните държави членки остават фрапиращи.

Малта води класацията със средно нетно богатство от 257 500 евро сред младите. Това е най-високият резултат сред 22 изследвани европейски държави. Извън този лидер, само в Люксембург богатството на младите надхвърля 100 000 евро. Там то достига нива от 135 000 евро. Белгия заема третото място в Европа с около 97 200 евро.

Хърватия представя изненадващо висок резултат в това проучване. Младите хора там разполагат със средно нетно богатство от 82 000 евро. Този факт е интересен на фона на нетните годишни доходи в страната. През 2025 г. нетният доход на сам човек в Хърватия е бил 17 256 евро. Тези цифри показват, че натрупаните активи често надвишават годишните възнаграждения.

Подобна тенденция се наблюдава и в други източноевропейски страни. В Словакия младите притежават средно 74 600 евро. Естония отчита 62 200 евро, а Чехия – 59 900 евро. Литва също поддържа високи нива от 59 600 евро. В тези държави доходите са под средното за Европейския съюз. Въпреки това младите домакинства успяват да натрупат значителни активи.

Сред големите икономики в Европейския съюз Италия заема водеща позиция. В Италия медианното нетно богатство на хората до 34 години е 53 500 евро. Това е значително повече спрямо Франция, където сумата е 27 700 евро. В Испания младите разполагат с 23 700 евро.

Най-ниско нетно богатство сред младите хора е отчетено във Финландия – едва 5 700 евро. Германия също показва притеснително ниски нива от 17 600 евро. Това означава, че младите италианци са три пъти по-богати от своите германски връстници. Гърция се нарежда близо до дъното с 9 900 евро. Австрия и Латвия също изостават със съответно 13 400 и 16 900 евро.

Проф. Фабиан Пфефер от Университета LMU в Мюнхен коментира тези данни пред Euronews Business. Той е основател на Международния център за изследване на неравенствата. Според него богатството в ранна възраст не зависи само от личните доходи.

„При младите хора разликите в богатството са особено показателни, тъй като хората на възраст между 16 и 34 години обикновено не са имали достатъчно време да натрупат значителни активи чрез собствените си доходи от труд“

Професорът предупреждава, че не трябва да обясняваме богатството само с финансова дисциплина. Средата, в която живеят младите хора, играе решаваща роля. Фактори като достъп до жилище и ипотечно кредитиране са ключови.

„Затова, когато виждаме значително богатство сред младите домакинства, трябва да бъдем предпазливи и да не го обясняваме единствено с личната финансова дисциплина и способността за спестяване.“

В много случаи семейната подкрепа определя финансовия успех. Паричните подаръци и наследствата създават поколенческа пропаст между различните социални групи. Придобиването на първо собствено жилище е критичен момент. То превръща обикновените спестявания в реално богатство.

„На тази възраст високото лично богатство често не е само история за индивидуални постижения. То е и история за семейството, както и за институциите“

За закупуването на имот често е нужна помощ от родителите. Те помагат с първоначалната вноска или прехвърлят собственост. Семейното богатство се превръща в тих, но силен фактор.

„Необходими са достъп до кредит, стабилен доход, достъпни цени на жилищата и много често родители, които могат да помогнат с първоначалната вноска или директно да прехвърлят собственост върху имот. Именно тук семейното богатство се превръща в тих, но изключително силен фактор, който определя възможностите на младите хора“

Пфефер подчертава, че трудовите възнаграждения имат своите лимити. До 30-годишна възраст е трудно да се натрупа капитал само чрез заплата. Това е особено вярно за страни със скъпи имоти. Прехвърлянето на активи между поколенията дава огромно предимство на някои младежи.

„Това означава, че неравенството в богатството не се възпроизвежда едва в момента на наследяването в по-късен етап от живота. То започва много по-рано – когато младите хора напускат родителския дом, започват да учат, навлизат на пазара на труда, създават семейства или се опитват да закупят собствено жилище“