Мисията на българските неделни училища зад граница: Пазители на езика и духа

Българските неделни училища зад граница се превръщат в духовни средища за хиляди наши сънародници по света. Тези институции не просто преподават граматика, а съхраняват националното самосъзнание в условията на глобализация. **Над 40 000 български деца по света посещават неделни училища, за да поддържат връзка с родината.** Темата за живота на българите в чужбина придобива все по-голямо значение в публичното пространство. Очаква се, че БНТ4 ще включва повече информация за сънародниците ни в чужбина, отразявайки тези образователни инициативи.

В Съединените щати училище „Св. София“ в Чикаго е пример за устойчивост и родолюбие. **Училище „Св. София“ в Чикаго обучава около 140 ученици на повече от 8000 километра от България.** Денят за децата там започва тържествено с изпълнение на българския химн. Учебната програма включва четири часа занимания по български език, история и география. Освен академичните знания, учениците развиват своите таланти чрез народни танци. Те редовно участват в големи фолклорни фестивали, организирани в Чикаго.

Идват сутрин и започват с българския химн. Така започва денят в българското училище. След което обикновено имат четири часа, в зависимост от възрастта – български език, имат час по история и час по география.

Децата ги изучават. Участват във фестивали по народни танци, които се организират в града.

В сърцето на Италия училище „Асен и Илия Пейкови“ прилага иновативен научен подход. **В Рим учениците са проучили 1800 страници архивни документи от папския вестник „Консерватория Романо“.** Под ръководството на Венета Ненкова децата изследват как световните медии са отразили Освобождението на България. Работата им води до издаването на книга от 350 страници и създаването на документални филми. Един от тези филми дори намери място в програмата на престижния „София филм фест“.

Купихме 1800 страници от папския вестник „Консерватория Романо“, за да разберем какво са писали съвременниците на освобождението на България по света. 1800 страници да ги разлистиш и да намериш местата, където пише за България, не е лесна задача. Излезе една 350 страници книга. Освен това, правим и документални филми, миналата година наш филм правен със студенти от НАТФИЗ участва в „София филм фест“.

В Полша неделното училище „Дора Габе“ във Варшава залага на силата на театралното изкуство. През тази година учениците отбелязаха 150-ата годишнина от Априлската епопея със специална възстановка. В този процес активно се включват както малките, така и по-големите възпитаници. Научният интерес към историята е общ за много образователни центрове, като деца от 15 български училища в чужбина изследваха отзвука от Априлското въстание в международния печат по време на своите проекти.

Пресъздадохме Априлското въстание, малка част от него, разбира се, със стихчета. Участваха и малки, и по-големи ученици.

Нашето училище се основава на ентусиазма, голямата подкрепа на родители, учители.

Още по-на север, в шотландската столица Единбург, училище „АБВ“ демонстрира впечатляващ растеж. **Българското училище в Единбург е утроило броя на своите ученици само за три години, като от 22 в началото те вече са над 60.** В училището цари атмосфера на взаимопомощ. По-големите ученици често влизат в ролята на наставници за по-малките. Те помагат при разучаването на български песни и в часовете по изобразително изкуство.

По-големите помагат на по-малките, като особено преди края на учебната година. В часовете по изобразително изкуство и по фолклор по-големите пеят с по-малките, те ги учат на коплетчетата, когато трябва да наизустяват песнички.

Въпреки тези успехи, училищата се изправят пред сериозни предизвикателства. Основният проблем е ниският процент на записване сред българските емигранти. **Едва 10% от българите в чужбина избират да запишат децата си в неделни училища.** Много родители не осъзнават нуждата децата им да владеят езика на своите предци.

В българските училища в чужбина учат едва 10% от българите в чужбина. За съжаление много българи не смятат, че техните деца трябва да знаят езика на техните баби и дядовци.

Моят собствен внук ми казваше: ти ходи в българското училище. Аз съм се родил в Америка. Ние не му позволихме да спре да посещава училището и когато порасна, сега е благодарен.

Децата трябва да успеят да усъвършенстват това, което учат в училището, за да могат спокойно като се приберат в България, тя да бъде просто една holiday дестинация, а да бъде място, където те ще се чувстват щастливи, говорейки спокойно с баба, с дядо, с приятелчетата си.

Всяко от тези училища има уникален облик, но мисията им остава непроменена. Те възпитават чувство за принадлежност към родината и искрена обич към българските традиции.