Мишков ли е новият Фори Светулката: Сянката на нов разкол в БПЦ

Възможно ли е действията на Никанор (Христо Мишков) днес да доведат до нов разлом в Българската православна църква (БПЦ)? Историята често се повтаря по драматичен начин. Преди повече от 35 години Христофор Събев, известен като Фори Светулката, предизвика разкол. Този конфликт разтърсваше страната цяло десетилетие.

След падането на режима на Тодор Живков през 1989 г. започнаха големи промени. Йеромонах Христофор Събев поведе кампания срещу патриарх Максим. Той настояваше за създаването на нов демократичен синод на БПЦ. Денем Събев крещеше по политически митинги в центъра на София. Вечер той организираше нощни бдения със запалена свещ в ръка. От тези прояви дойде и неговият популярен прякор Фори Светулката.

Христо Събев се представяше за дисидент и влезе в политиката. Неговият Християнски съюз „Спасение“ се присъедини към коалицията СДС. През юни 1991 г. СДС официално реши да се бори срещу каноничното ръководство. Политиците поискаха оставката на патриарх Максим.

Разколът стана факт през май 1992 г. Тогава няколко митрополити се поддадоха на изкушението за нов избор. Сред тях бяха Пимен Неврокопски и Стефан Великотърновски. Към тях се присъединиха Панкратий Старозагорски, Софроний Доростоло-Червенски и Калиник Врачански. Дирекцията по вероизповеданията обяви Светия синод за нелегитимен. Ведомството регистрира алтернативно ръководство начело с митрополит Пимен.

Кризата бързо прерасна в открит сблъсък. На 1 юни 1992 г. военният министър Александър Сталийски издаде заповед. Отборът по карате на ЦСКА окупира Синодалната палата. Христофор Събев и политици от СДС завзеха и Софийската семинария. Те направиха неуспешен опит да превземат Софийската митрополия на улица „Калоян“.

След окупацията Събев получи достъп до архивите и банковите сметки на Синода. Започнаха поредица от съдебни дела за легитимност. Правителствата ту подкрепяха, ту се дистанцираха от разколниците. През 1996 г. отцепниците провъзгласиха Пимен за алтернативен патриарх. Това беше грубо нарушение на Устава на БПЦ. Президентът Петър Стоянов дори положи клетва пред нелегитинмия Пимен.

Иронията беше голяма. Част от владиците разколници се оказаха доносници на Държавна сигурност. Те се бореха срещу „комунистическия“ патриарх, но сами бяха свързани с режима. През 1998 г. Всеправославен събор потвърждава каноничността на патриарх Максим. Много от духовниците се завръщаха в лоното на официалната църква.

В началото на новия век политическата намеса продължи. Върховният административен съд обяви регистрацията на Светия синод за нищожна. Това допусна съществуването на втора църква със същото име. Светият синод реагира остро с обръщение към народа.

БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици.

Цар Симеон II изигра ключова роля за преодоляване на кризата. Като премиер той се закле пред патриарх Максим. Партията НДСВ внесе нов Закон за вероизповеданията. Така най-тежкият разкол в историята на БПЦ беше прекратен.

Днес фигурата на Никанор – рецидивистът в расо буди подобни опасения. Архимандритът дръзна да иска оставката на патриарх Даниил с политически доводи. **Софийската света митрополия наложи наказание „АРГОС“ на архимандрит Никанор за 15 дни.** Тази мярка представлява пълно запрещаване от свещенослужение от 29 юли 2026 г.

**Срещу Христо Мишков е образувано Църковно-наказателно дело № 2/2026 г.** Процесът се води по описа на Софийския епархийски съд. Светият синод излезе с официална позиция срещу неговите действия.

Заявяваме, че системните оскърбителни и хулни твърдения на гореспоменатия клирик, изявяващ се като съдник на всичко и всички, са недопустими и предизвикват обща съблазън среди вярващите.

**Свещениците от Софийската епархия изразиха пълна подкрепа за патриарх Даниил.** Те категорично се разграничиха от поведението на Никанор. Софийската епархия се разграничи от клеветническите твърдения срещу църковната институция.

Липсата на реакция от висшата йерархия би била опасна. Това би създало впечатление за подкрепа към действията на Мишков. Подкрепата на Синода за патриарха е ключова за единството на църквата. Без нея рискът от нов разкол става съвсем реален.