Министерство на финансите върна в държавния бюджет неусвоените лимити от май
Министерството на финансите върна неусвоените лимити от бюджетните организации в държавната хазна. Мярката е част от „удължителния закон“ и не засяга училищата.
Министерството на финансите (МФ) предприе мерки за оптимизиране на държавните разходи в преходния период преди приемането на новия бюджет. В началото на юни неусвоените лимити от бюджетните организации към края на май са върнати в хазната. Това решение засяга първостепенните разпоредители със средства и е част от специфичните условия на действащия „удължителен закон“.
В началото на юни неусвоените лимити от бюджетните организации са върнати в бюджета. Уточнението от финансовото ведомство идва след засилен медиен интерес към управлението на публичните ресурси. Мярката има временен характер и ще остане в сила до окончателното гласуване на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Според Закона за публичните финанси всяка бюджетна структура планира ресурсите си на две части за всеки месец.
Мярката е временна и е част от условията на действащия „удължителен закон“. Финансовото ведомство гарантира, че лимитите за първата половина на юни са предоставени в пълния заявено размер. Процедурата няма да доведе до прекъсване на работния ритъм или проблеми в образователната система. При спешна нужда от средства Министерството на финансите реагира в рамките на 24 до 48 часа. Допълнителният ресурс се превежда веднага след представяне на мотивирано искане.
Въпреки че се появи информация, че Държавата изпразни сметки на училища, МФ поясни реалната ситуация. Общинските училища са изрично изключени от обхвата на тази временна мярка. Общините получават в пълен размер всички лимити за делегираните от държавата дейности за месец юни. Това включва и сектор „Образование“, за да се осигури нормалното завършване на учебната година.
Контекстът на тези действия е пряко свързан с общото състояние на държавната хазна. Министерството на финансите отчита бюджетен дефицит от 2,5 млрд. евро към края на май. Тази сума представлява приблизително 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Новият проектобюджет за 2026 г. предвижда дефицит от 3% и 10% ръст на заплатите. Документът залага още преразпределение на 45% от БВП през бюджетната рамка.
Премиерът Росен Желязков съобщи, че предстои гласуване в Народното събрание след изтегляне на първоначалната план-сметка. Министерството вече работи по промените, за да отговори на исканията на социалните партньори. Първоначалните изчисления показват, че удовлетворяването на всички искания на бизнеса би създало недостиг от близо 1,5 млрд. евро.
Лимитите за първата половина на юни са предоставени в пълния размер, в който са заявени.
Проектобюджетът за 2026 г. не предвижда вдигане на данък дивидент, но залага ръст на минималната заплата до 620 евро. Фискалният резерв трябва да се поддържа на ниво от минимум 2,4 млрд. евро в края на периода. КТ „Подкрепа“ обаче критикува част от разчетите и предлага по-голяма тежест върху високите доходи. Синдикатите настояват за промени в Консолидираната фискална програма за постигане на по-добра социална справедливост.
Министерството подчертава, че ежедневните дейности гарантират нормалното функциониране на всички държавни системи. По този начин държавата балансира между строгата фискална дисциплина и поетите социални ангажименти към гражданите.
