Мик Джагър, карабинерите и Еолийските острови: Където никой не заключва дома си

Представете си Стромболи – малък вулканичен остров с едва 500 жители край Сицилия. Малко след полунощ на 20 май двама карабинери влизат в градината на бистро „Ла Либрерия“. Те прекъсват парти с музика под открито небе. Поводът е краят на снимките на новия филм на италианската режисьорка Аличе Рорвахер The Three Incestuous Sisters. Продукцията е снимана през последните седмици именно на този остров.

Сред гостите се откроява легендарният Мик Джагър. Той играе ролята на пазач на фара в новия филм. На партито присъстват още Дакота Джонсън и носителката на „Оскар“ Джеси Бъкли. Режисьорът Паоло Сорентино и актьорът Джош О’Конър също са част от звездната компания. О’Конър празнува своя 36-и рожден ден с торта във формата на вулкана Стромболи. Мик Джагър го прегръща под звуците на Dancing Queen на АББА. Изабела Роселини, която също участва във филма, е отлетяла ден по-рано за фестивала в Кан. Именно на този остров нейните родители Ингрид Бергман и Роберто Роселини се влюбват по време на снимките на филма „Стромболи“.

Полицейската намеса изглежда почти абсурдна за място, което живее основно от туризма. Общинска наредба на Липари забранява музиката на открито след полунощ в сряда вечер. Правилата позволяват шумни забавления само в събота и предпразнични дни. Някой от съседните къщи се оплаква и карабинерите са длъжни да реагират. Музиката се спира без скандали, а заведението получава глоба от 1032 евро. Историята за прекъснатото парти на Джагър бързо обикаля световните медии и предизвиква бурни реакции сред местните.

Местната асоциация Brand Eolie, която осигурява работа на над 1300 души, официално се извини на музиканта. Те го поканиха да се върне като специален гост на архипелага. Този сюрреалистичен епизод обаче разкрива много по-дълбоката същност на Еолийските острови. Това не са просто вулкани, луксозни яхти и снимки за социалните мрежи. Това е общност от хора, влюбени в специфичната светлина и мириса на сол.

На остров Липари подобни човешки истории могат да бъдат срещнати на всяка крачка. Силвия Карбоне притежава малкия хотел „Казаянка“. Тя е родом от Сиена, но избира острова за свой постоянен дом. Силвия оставя документите на гостите на безлюдна рецепция с широко отворена врата към улицата. Ключовете за стаите висят на показ и всеки преминаващ може да влезе необезпокояван. На остров Липари местните жители не заключват къщите си и оставят ключовете на таблата на автомобилите си. На острова никой нищо не краде и доверието между хората е пълно.

Силвия разказва своята лична история, докато пътува към Археологическия музей:

Живях в Сиена до 1989 г. Работех в детска градина и имах чувството, че една част от живота ми е приключила.

Тя е искала промяна, а Липари винаги е бил нейното убежище. Баща ѝ е бил поет от зоната Кането на острова. Тя си спомня за него с усмивка:

Беше поет. През пролетта сваляше обувките си и не ги обувaше до зимата.

Силвия наследява стара семейна постройка, използвана някога за преработка на пемза, и я превръща в хотел.

Харесва ми да посрещам хора. Това е моят начин да живея.

Винопроизводителят Масимо Ленч също намира своя нов живот тук. Той пристига от северния град Бергамо със семейството си през 2000 година по време на пътешествие с яхта.

Влюбих се веднага в Липари.

Днес неговото имение „Кастеларо“ е един от най-впечатляващите винени проекти в Южна Италия. Винарната „Кастеларо“ използва древен метод за отглеждане на лозя върху вулканична почва, богата на обсидиан и пемза. Това е пример за „героично лозарство“, където всяка лоза се обработва ръчно. Лозята са засадени по метода alberello, за да оцелеят под постоянния морски вятър. Избата е построена под земята и използва естествена вентилация, а колоните ѝ разкриват пластове вулканична история на 20 хиляди години.

Еолийските острови са територия на постоянна борба между човека и природата. На северния бряг на Липари се намират белите кариери за пемза. Тази индустрия е изхранвала поколения семейства до 2005 година. Днес изоставените халета и ръждясалите конструкции приличат на декор от постапокалиптичен филм. Пемзата и обсидианът са родени от един и същ материал, но са пълни противоположности.

Остров Вулкано напомня за силата на земята със силната миризма на сяра. Древните римляни вярвали, че там се намира ковачницата на бог Вулкан. Днес туристите посещават калните бани и правят преходи до огромния кратер с диаметър половин километър. Ресторантът „Тенеруми“ на остров Вулкано е единственият вегетариански обект в Европа с две звезди Michelin. Шеф готвачът Давиде Гуидара работи с диви треви и продукти от собствените градини на хотела.

Архипелагът от седем острова всъщност е само видимата част на огромен природен феномен. Еолийските острови са част от огромен подводен вулканичен комплекс, простиращ се на 200 километра. Островите са се формирали през последния един милион години. Стромболи изригва почти непрекъснато вече повече от две хиляди години. Подземните магми тук са богати на калий и предизвикват чести земетресения.

Организацията Brand Eolie се опитва да промени имиджа на архипелага. Те искат да покажат островите като целогодишна културна и гастрономическа дестинация. Най-красиви са месеците май и октомври, когато светлината е мека, а улиците са спокойни. Предприемачите се стараят да създадат работа за младите хора извън летния сезон.

Не искаме младите да заминават завинаги.

На остров Салина животът тече по различен начин сред лозя и маслинови дървета. Там е сниман филмът „Пощальонът“, превърнал острова в символ на средиземноморската красота. Панарея привлича луксозните яхти, докато Филикуди и Аликуди остават почти диви. В Аликуди няма автомобили, а магаретата все още пренасят багажа по каменните стълби.

Еолиите не предлагат лесен живот. През зимата морето често прекъсва връзките с континента. Единствената връзка остават фериботите. Именно тази изолация създава усещането за особена свобода. На Липари няма летище, а най-бързият начин за стигане е с кораб от пристанище Милацо в Сицилия. Тук времето има различна скорост, а всеки залез напомня защо древните гърци са смятали тези острови за дом на боговете.