Мерц събира лидерите на шест държави, ще ги убеждава да орежат бюджета на ЕС

Бюджетът на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. се превръща в ново поле на сблъсък. Германия и още пет държави настояват за съкращаване на стотици милиарди евро. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща търси компромис между различните позиции.

Германският канцлер Фридрих Мерц ще събере в Берлин лидерите на Нидерландия, Финландия, Австрия, Дания и Швеция. Срещата ще се проведе в четвъртък. Шестте правителства настояват следващата седемгодишна финансова рамка да бъде по-малка.

Мерц отхвърли предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро. Сумата обхваща периода от 2028 до 2034 г. Очаква се разговорите в Берлин да оформят обща позиция преди същинските преговори.

„Общият бюджет трябва да бъде значително намален — със стотици милиарди евро“, заяви австрийският канцлер Кристиан Щокер. Той повтори неотдавнашния призив на Мерц за по-строга финансова дисциплина.

Участниците искат не само по-малък бюджет, но и промяна в разпределението на средствата. Те настояват финансиране да бъде пренасочено от земеделието към отбраната и сигурността. Искат също условия за спиране на европейските средства при нарушения на демократичните стандарти.

Срещата вероятно няма да доведе до конкретни финансови числа. Тя трябва да помогне за съгласуване на позициите преди предстоящите преговори. Ирландия ръководи бюджетния процес в рамките на шестмесечното председателство на Съвета на ЕС.

Ирландското председателство трябва да представи нови компромисни предложения през октомври. По-късно същия месец е планирана среща на европейските лидери. Държавите получиха подробната разбивка на предложението едва през юни.

„Основните приоритети на предложението за бюджета заслужават подкрепа и са в съответствие с целите на Финландия“, заяви финландският премиер Петери Орпо. Той добави, че общият размер на финансовата рамка е прекалено висок.

Испания е сред държавите, които не искат Европейската комисия да намалява предложения бюджет. Мадрид се противопоставя и на пренасочването на средства от земеделието. Така различията между държавите остават значителни.

Антонио Коща започна обиколка на столиците на ЕС. Целта му е да оцени готовността на лидерите за компромис по бюджета. Той вече посети Братислава, Талин, Рига, Вилнюс и Прага.

Коща провежда паралелни срещи с правителства от различни части на блока. Според високопоставен представител на ЕС позициите не са толкова далечни, колкото показват публичните изявления.

Лидерите защитават националните си червени линии. В същото време всички изглеждат ангажирани с постигането на споразумение до края на годината. Основният въпрос е дали срещата в Берлин ще надхвърли общия призив за съкращения.

„Засега никой не разкрива картите си“, заяви дипломат от ЕС, запознат с разговорите. По думите му истинското пазарене ще започне с наближаването на октомврийската среща.

Германия е най-големият нетен вносител в бюджета на ЕС и осигурява приблизително една четвърт от средствата. Мерц е подложен на вътрешен натиск от крайнодясната и евроскептична „Алтернатива за Германия“.

Партията е на път да спечели регионалните избори в Саксония-Анхалт на 6 септември. Това затруднява канцлера да направи големи отстъпки по европейския бюджет. Изборите в Швеция на 13 септември също могат да повлияят на преговорите.

Мерц иска Германия да поеме водеща роля в Европа. Приоритетите му включват отбраната, конкурентоспособността и стратегическата автономия. Тези области обаче изискват значително финансиране.

„За да финансираме определени разходи, са необходими определени финансови ресурси“, заяви литовският президент Гитанас Науседа. Новите източници на приходи се очертават като важна тема в преговорите.

Коща посочи два възможни начина за осигуряване на допълнителни средства. Единият е чрез националните вноски. Другият включва собствени ресурси и нови данъци на европейско ниво.

„От моя гледна точка основният приоритет сега е да определим какви нови собствени ресурси можем да договорим“, каза Коща. Той предупреди, че увеличаването на разходите за отбрана, миграция и евентуално разширяване изисква допълнителни приходи.

Науседа допусна по-гъвкава позиция на Литва при достатъчно средства за отбрана, сигурност и регионално развитие. Естонският премиер Кристен Михал също допусна нови данъци. Според него те трябва да носят европейска добавена стойност и да не създават непропорционална тежест.

Европейската комисия предложи налози върху емисиите и вноса на въглеродно интензивни стоки. В списъка попадат още нерециклираните електронни отпадъци и тютюневите изделия. Предложена е и годишна фиксирана вноска от големите компании.

Европейският парламент обсъжда допълнителни данъци върху дигиталните услуги, онлайн хазарта и криптоактивите. Участниците в берлинската среща ще обсъдят кои варианти могат да приемат.

Всеки нов приход трябва да бъде стабилен, предвидим и приложим до началото на 2028 г. Той трябва да получи и единодушното одобрение на всички държави членки.

Темата за бюджета вече разделя европейските правителства. Подробен преглед на спора е представен в материала „Битката за многогодишния бюджет на ЕС“. Допълнителни компромисни предложения се очакват през октомври, когато преговорите ще навлязат в по-конкретна фаза.