Мартин Димитров: Липсата на ярки министри концентрира прекомерна власт в премиера

Депутатът от „Да, България“ Мартин Димитров направи остър политически анализ на структурата на новото правителство. В ефира на предаването „Говори сега“ той изрази сериозни опасения относно липсата на ярки фигури в новия състав. Димитров твърди, че този модел на управление цели да съсредоточи цялото влияние в ръцете на министър-председателя. Според него слабите политически профили на министрите ги превръщат в изпълнители без собствена инициатива. Властта се концентрира в премиера, когато министрите не са ярки политически фигури.

Икономистът направи директно сравнение между настоящия състав и досегашното служебно правителство. Той подчерта, че предходният кабинет е изглеждал значително по-професионално и подготвено за реформи.

Ако видите състава на служебното правителство, което до вчера управляваше България, и го сравним със сегашното, един обективен поглед би показал, че служебният кабинет изглеждаше много по-добре.

По думите на Димитров служебните министри са показали конкретни ангажименти и мерки в изключително кратки срокове. Новият състав обаче не вдъхва същото доверие и изглежда структуриран така, че Румен Радев да отговаря за ключовите сектори. Служебният кабинет е постигнал по-добри резултати в сравнение с представения нов състав.

Политическото напрежение се засилва и от присъствието на фигури като Иво Христов в управлението. Мартин Димитров го определи като „идеологически вицепремиер“ и изрази опасения от неговите минали позиции. В „Да, България“ се притесняват, че Христов може да прокара антиевропейски настроения и съветска пропаганда. Иво Христов заема ролята на идеологически вицепремиер в кабинета на Румен Радев. Депутатът подчерта, че опозицията ще следи внимателно дали България ще запази своя европейски курс. Подобни притеснения за влиянието на президента сподели и Никола Минчев, който вижда влизането на Радев в парламентарната политика като сериозно предизвикателство.

Въпреки критиките към общия състав, Димитров даде положителна оценка за работата на определени сектори в служебната власт. Той специално отличи усилията на министрите на правосъдието и на вътрешните работи. Депутатът твърдо подкрепи решението Георги Кандев да остане главен секретар на МВР.

За Георги Кандев съм категорично „за“. Човекът не го познавам много, за да бъда честен, но той остави отлични впечатления в своята работа.

Според него за първи път от дълго време обществото е видяло реално работещо вътрешно министерство.

В икономически план Димитров остава критичен към финансовата политика. Наскоро той коментира проекта за бюджет за 2026 година, сравнявайки го с безогледно харчене на средства. Въпреки това страната отбелязва напредък по отношение на евроинтеграцията. България получи одобрение от Еврогрупата за присъединяване към Европейския стабилизационен механизъм. На 7 май 2026 година Министерският съвет официално внесе договора за ратификация в парламента. Служебният министър Георги Клисурски призова за бързи действия, за да се навакса закъснението по този важен за финансовата стабилност процес.

Мартин Димитров е категоричен, че сигурността и развитието на страната преминават през пълната интеграция в Европейския съюз. Той предупреди, че „Да, България“ няма да допусне експерименти с геополитическата ориентация на държавата.

Ние по тази тема ще бъдем изключително бдителни. Ще наблюдаваме всеки ход на кабинета и ако се налага ще имаме критична и силна позиция.

Съмнения относно легитимността и произхода на настоящия кабинет изрази и Йордан Иванов от ДСБ, който определи правителството като директно назначено от Илияна Йотова.

Опозицията планира да действа като коректив на всяко решение, което застрашава демократичните принципи. Димитров отхвърли твърденията на Иво Христов, че демократичните партии са излишни, като нарече подобни изказвания опасни за демокрацията. Според него само избирателите могат да решават кои партии са нужни. Към момента формацията все още не е започнала процедура по номинации за предстоящите президентски избори, като фокусът остава върху парламентарния контрол и борбата с руската пропаганда.