Мартин Димитров: Изслушванията на министри не могат да бъдат специална точка
Мартин Димитров от „Демократична България“ предупреди, че новите промени в правилника на Народното събрание ограничават възможностите за парламентарен контрол върху министрите.
Народният представител Мартин Димитров от „Демократична България“ изрази сериозни опасения относно новите правила в парламента. В ефира на предаването „Още от деня“ той заяви, че парламентът губи своята роля на основен контролен орган. Димитров подчерта, че изслушванията на министри не могат да бъдат категоризирани като специална точка в дневния ред. Това ограничение засяга пряко прозрачността на държавното управление.
Според него новите текстове предвиждат отпадане на всички искания на информация по член 139. Това е сериозен удар върху правото на депутатите да изискват важни данни. Димитров алармира, че процедурата по създаване на временни комисии се усложнява значително в новия правилник. Тези органи са жизненоважни за разследването на корупционни практики и обществени злоупотреби.
„Парламента освен законодателен е и контролен орган. Всички искания на информация по член 139 отпадат. Изслушванията на министри не могат да бъдат специална точка, точка първа в деня, в който опозицията определя дневния ред. Усложнява се много процедурата по създаване на временни комисии. А те могат да бъдат важни.“
Допълнителни проучвания показват, че парламентарната комисия по правилника вече разглежда предложените промени. Очаква се текстовете да бъдат гласувани в пленарната зала в най-кратки срокове. Промените включват съкращаване на времето за изказвания и ограничаване на процедурните инструменти на народните представители. Това ще ускори заседанията, но ще ограничи дебатите по същество.
Мартин Димитров вече е коментирал темата за отслабващия контрол върху изпълнителната власт. Той смята, че когато министрите не са ярки фигури, повече власт отива в премиера. Ограничаването на изслушванията само до „Деня на опозицията“ е поредната стъпка в тази посока. Този инструмент даваше възможност на по-малките групи да поставят актуални теми пред обществото.
Мнозинството в парламента защитава промените с аргумента за по-висока законодателна ефективност. Те твърдят, че се прекратяват злоупотребите с процедурни хватки от страна на опозицията. Въпреки това, ограничаването на репликите и процедурните питания намалява възможността за реален политически сблъсък. Така позициите на малцинството в Народното събрание остават скрити за гражданите.
Споровете около изслушванията на министри обикновено ескалират по време на кризи. Тогава парламентът търси по-пряк контрол върху действията на кабинета. Ако тези промени влязат в сила, механизмът за отчетност ще бъде сериозно отслабен. Изслушванията не трябва да се третират като второстепенен елемент от парламентарната дейност. Те са основен инструмент за демократичен надзор.
Димитров е убеден, че парламентът трябва да запази своята водеща функция в държавата. Намаляването на правомощията на народните представители застрашава необходимия демократичен баланс. Контролът върху изпълнителната власт е фундаментална задача на всяко Народно събрание. Без ефективни инструменти за питане и изслушване, прозрачността на управлението остава под въпрос.
