Малките деца и обсесията по перфектната кожа: Експерти предупреждават за опасностите от агресивната козметика
Деца между 8 и 14 години масово използват ретинол и серуми против стареене. Експерти предупреждават за явлението „козметикорексия“ и опасните последици за здравето.
Ако преди козметичната индустрия е била насочена основно към жени на 30 и 40 години, днес същите послания достигат и до деца Снимка: Pixabay
Все повече деца на възраст между 8 и 14 години посягат към агресивната козметика за зряла кожа. Ретинолът и серумите против стареене вече не са запазена марка само за възрастните. Специалистите предупреждават, че този стремеж към съвършенство оставя трайни последици върху здравето. Продуктите против бръчки могат сериозно да увредят младата кожа и детската психика.
Италианският дерматолог проф. Джовани Дамяни въвежда термина „козметикорексия“ за това явление. Това е нездравословна обсесия по постигането на безупречна кожа в много ранна възраст. В свое изследване за Би Би Си той установява тревожни факти. Децата прекарват часове в гледане на видеа за грижа за кожата в социалните мрежи. Много от тях използват до 10 различни козметични продукта всеки ден.
Дерматолозите са категорични, че продуктите против стареене нямат място в ежедневието на децата. Активни съставки като ретинол и витамин C могат да предизвикат силни раздразнения. Често се наблюдават екземи, алергии и дори трайна чувствителност на кожата. Младата кожа няма нужда от сложни химически съединения, създадени за жени на 40 години. Използването на алфа- и бета-хидрокси киселини допълнително повишава риска от дерматологични проблеми.
Психологическият натиск върху подрастващите също е огромен. Социалните мрежи засилват желанието на момичетата да изглеждат съвършено. Самооценката им вече зависи от харесванията и коментарите в интернет пространството.
Най-големият риск не е само за кожата им, а за начина, по който започват да възприемат себе си още от най-ранна възраст.
Идеалните образи с филтри водят до тревожност и проблеми с възприемането на собственото тяло.
В България темата също придобива широка популярност. Експертите предупреждават за риск от „компулсивно потребление“ при много малки деца. Подобни опасни тенденции се забелязват и при други естетични процедури сред младите. Например, лекари агитират абитуриентките срещу уголемени устни, което подчертава мащаба на проблема. Натискът за ранна разкрасителна намеса става все по-осезаем.
Практическите препоръки на специалистите са много по-прости от сложните бюти рутини. Децата се нуждаят единствено от почистване, хидратация и слънцезащита без добавени ароматизатори. Родителите трябва да следят внимателно какви продукти купуват техните деца. Междувременно регулаторите в Европа започват проверки на козметичните компании. Разследват се скрити маркетингови практики и използването на млади инфлуенсъри за реклама към непълнолетни. Добрата хигиена е важна, но тя не изисква агресивни химикали.
